Кирилица

Аксиологията е учение за висшите ценности- благо, истина, красота.

Антропологията е учение за човека и неговото предназначение в отношението му към Бога

Астрологията е древна наука, която изучава движението на Слънчевата система и влиянието им в събитията на Земята.

Атеизмът е система от възгледи, която отхвърля религията като цяло.

Безбожието е отрицание на Божието битие и липса на вяра.

Бог е висше духовно същество, създател и творец, вечносъществуващ в абсолютна пълнота на битието.

Богословието е наука за Бога, като творец на и света и човека.

Богослужение е съвкупност от свещенодействия, чрез които се изразява култово вярата.

Богохулство са всички оскърбителни или непочтителни думи, действия или намерения по отношение на Бог.

Будизъм е световна религия, свързана с духовното пробуждане. Обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението на Буда.

Вероучението вклучва основните правила на вярата в дадена религиозна система.

Грях се нарича нарушението на Божия закон.

Деизъм е разнородно религиозно философско учение, което изгражда понятието си за Бога на основание на разума, логиката и наблюдаването на природата.

Догматиката е богословска дисциплина, която изучава истините на вярата.

Евреин е име, с което израилтяните са широко известни сред другите народи.

Езичеството е обобщено понятие, което изразява идеята за много богове и най-често се свързва с предхристиянските религии.

Етиката е част от философската наука, свързана с нравственно-етиченте норми на поведение.

Задушницата е древна традиция в която на конкретен ден се отдава почит към покойниците.

Идолът е статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като на Бог.

Ислямът е световна религия, основана на учението на пророка Мохаммед.

Космологията е учение за света създаден от Бог.

Култ е религиозно богопочитание, молитви и външни действия, чрез които се изразява отношението към Бога.

Магия е опитът да се влияе върху хора и събития, чрез свръхестествени средства или окултни практики.

Мит е устно предаване на разказ за свръхестествени същества и действия, в които са спомените за случки и събития от религията и историята на даден народ.

Монотеизъм е вярата в съществуването на един Бог.

Политеизъм е почитание на много богове.

Религията е връзката на човек с Бога.

Сотириологията е дял от богословието, учение за човешкото спасение.

Суеверие е празна вяра в свръхестествените сили, на който се отдава значения за събитията в живота.

Тотем е животното, от което човешкия род води своето начало.

Фетиши са неодушевени предмети, на които им се предават свръхестествени свойства.

Християнството е най-голямата световна религия основана на живота, учението и кръстното изкупление на Иисус Христос.

Юдаизъмът е монотеистична религия, която възниква през първото хилядолетие преди Рождество Христово в Палестина.

Латиница

Anima е душа

Homoreligiosis е вродена религиозност

Spirit е дух, общуване с мъртвите с помощта на медиум.

1. Религията на Египет

Аромотерапията се използва за първи път от древните египтяни за лечение на различни стресови, простудни и мускулни заболявания.

Арфа е един от най-старите музикални инструменти, известен още в Древен Египет, Финикия, Асировавилония, Древна Гърция и Рим.

Жертвоприношение е ритуално отнемане на живота на животни или хора, с цел умилостивяване или почитане на божества.

Зооморфизмът е култ към животните и пренасянето на техния физически вид върху боговете.

Йероглифите са сложна символна система с повече от седемстотин картинни знака, използвана за писане в Древен Египет.

Книгата на мъртвите е емблематичното произведение за древноегипетската цивилизация. В нея има почти 200 заклинания, които трябва да помогнат на душата да преодолее опасностите на подземния свят и да я доведе до божественост в рая. Богат източник на информация за религиозния живот и етични отношения на древноегипетското общество.

Мумифициране е бавен процес на изсушаване на тялото, за да не се разложи. Широко практикувана в Древен Египет процедура траела 70 дни. Жреците изваждат черния дроб, белите дробове, стомаха и червата и ги поставт в четири малки урни, където се пазят от един от четиримата сина на бог Хор.

Обрязването е хирургическо отстраняване на кожата покриваща главичката на пениса. Практиката се налага по различни причини: културни, естетически, хигиенни и вследствие на някой медицински състояния. Най-старите достоверни сведения са от древен Египет, където е позволена само на мъжете с висок сан.

Пиктограма е знак, показващ основните разпознаваеми черти на обект, предмет, явление, които най-често са представени в схематичен вид.

Пирамидите са масивни монументи с голяма квадратна основа и четири триъгълни стени, които се събират в общ връх. Символизира слънчевите лъчи и в тях са погребвани фараоните.

2. Религията на Месопотомаия

Антропоморфизъм е преписване на нечовешки неща или събития по отношение на човешките характеристики. Произхожда от гръцкия антропо-човек и морфе-форма, терминът е използван за първи път за означаване на човешки физически или умствени характеристики на божества. Към средата на 19 в. придобива второто по-широко значение на явление, възникващо не само в религията, но във всички области на човешката мисъл и действие, включително ежедневието, изкуствата и дори науките.

Гадаенето включва различни методи и начини за предсказване на бъдещето.

Клинописната писменост започва като система от оформени символи. През третото хилядолетие изображенията стават опростени и по-абстрактни, тъй като броят на използваните знаци става все по-малък. Пише се с клиновидни писци върху глинени плочки, които после се изпичат.

3. Религията на Гърция

Гностицизъм (от гр: γνωστικός “да имаш знания”) е колекция от религиозни идеи и системи от I в. сл. Хр. на раннохристиянски и еврейски секти. Тази религиозна група наблягат на личните духовни знания (гнозис) над ортодоксалните учения, традиции и авторитет на църквата.

Миторогията води началото си от древните гърци и дава цялостна информационно картина на различни легенди.

Орфизъм (от тр. Ὀρφικά) е името, дадено на сбор от религиозни вярвания и практики с произход от Елинистичния свят.

Пантеон (от гр.: πάνθειον – от πάντες – всички и θεός – Бот) е термин за политеистичните религии, с който се обяснява култа. Назовава се и сградата, която се явява като храм за всички богове.

Фетишизъм е религиозния смисъл се обяснява с издигане на предмети в култ и приписване на свръхестествени качества или божествени свойства на някой обект. Посочване на хора, който имат силата да въздействат над живота на околните.

Хтонични (от гр.– χθόνιος – земни) е термин известен от старограцката митология, характеризиращ богове, които обитават подземния свят, като Хадес, Персефона, Хеката, Трофоний и др.

4. Религията на Рим

Авгур (от лат. augur) е древноримски жрец; птицегадател, предсказващ главно по полета и виковете на птиците, както и по някои небесни явления (облаци, мълнии, гръмотевици и др.) дали държавни начинания ще се одобрят от боговете.

Анимизма (от лат. anima – душа) е система от вярвания където не се приема разделението на тялото от душата. Твърдо е убеждението, че души имат животните, растенията и други материални обекти, които могат да управляват човешкото съществуване.

Дивинацията е гадаенето за случайни бъдещи събития; тя може да бъде естествена (тълкуване на сънища, на екстатични прорицания) и изкуствена (изкуството на авгурите, на харуспиците, на гадаещите по жребий).

Евхемеризмът се обяснява с появата на култовете, но едва ли може да помогне да разберем живата религия, както християнската, така и тази, която е присъща на хората живеещи под знака на вечния град със скритото име “Roma-Amor”.

Етруси са древни племена, който населяват през първото хилядолетие пр.н.е. северозападната част на Апенинския полуостров. Създават развита цивилизация, която предшества римската и оказва голямо влияние върху нея.

Законите на дванадесетте таблици са създадени през 450 – 449 пр.н.е. и са в основата на римското право. Наричат се така, защото са записани на 12 плочи от слонова кост или мед и са сложени на Форума – централния площад на Рим.

Понтифекс е човек, който се занимава с церемонии и религиозни ритуали като жертвоприношения. Жреческата колегия на Понтифексите са служители на култа, но не на отделно божество, а на цялото частно и обществено богослужене.

Сибилски книги са пророчески книги и в се събират оракулски предсказания. Съхранявани в храма на Юпитер на Капитолий и се тълкуват от жреческа колегия. Древните римляни се допитват, преди да вземат решение при трудни за държавата обстоятелства.

Фециали (от лат. fetiales) е римска колегия от 20 жреци, които изпълняват службата на пълномощници на Рим пред чуждите народи за водене на преговори, обявяване на война и сключване на мир при спазване на определени религиозни обреди.

5. Религиите на българи и славяни

Влъхва е жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител, вълшебник. Влъхви са наречени древните славянски жреци, които, освен че служат на боговете, извършват и различни магии в полза на рода и племето.

Езичество е вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство. С този термин най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.

Капища са свещените места на прабългарите в предхристиянската епоха. В съвременните представи за древнославянската религия се обозначават всички славянски храмове.

Паганизъм е система от вярвания и практики, чрез които се обожествява природата, водеща началото си от древни митове и религии.

Скотовъдството  е животновъдство, развъждане и отглеждане на селскостопански животни и получаване на продукция от тях.

Тотемизма гради се върху вярата в невидима връзка между човек – племе – род и определено животно или растение. Това животно или растение се нарича тотем. Хората вярват, че тотемът ги защитава от трудностите на живота. Учените смятат, че примитивният човек започва да обожествява животинския и растителен свят, защото целият начин на живот е свързан с него.

Шаманизма е анимистично вярвание в духове, предимно лоши. Шаманите заемат важно място в много култури по света. Те са церемониалисти, лечители, зъболекари и много други. Работят със своята сила и на околния свят. Те и създават баланс между всички неща. Вярват, че има връзка света между хората, животните, растенията, планините и дори вятъра.

1. Индуизъм

Аватар (от санскр. ез.अवतार) е слизане на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.
Ахимса или ахинса (от санскр. अहिंसा) означава ненасилие и е една от най-важните етични основи на индуизма, джайнизма и будизма. Най-известния привърженик на този принцип в европейския свят е Лев Николаевич Толстой, а от Изтока – Махатма Ганди.
Брахман (от снскп. ез. ब्रह्म) означава раста, уголемявам се, а като индуистко понятие е непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея.
Бхакти (от санск. ез. भक्ति) в Индуизма и Будизма означава преданост, посвещение и любов на Бог. Основните индуистки текстове описващи бхакти са Бхагавад гита, Бхагавата пурана и Нарада бхакти сутра.
Гуру (ат санск. ез. рит गुरू) е индуистки религиозен учител. Понятието е свързано с индуистки философски схващания, че учителят води към свещения път на себеосъзнаването.
Дхарма (на саскр.ез.धर्म) буквално е това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата. В по-съвременните индуски езици Дхарма означава просто „религия“. Наименованията на четирите основни религии, в които терминът се среща, са Инду -Дхарма, Буда-Дхарма, Джаин-Дхарма и Сикх Дхарма, съответно за хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм.
Йога (от снаскр. ез योग) е система от физически, умствени и духовни практики, чиято цел е да се трансформират тялото и ума, е една от шестте индуистки философски школи, която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението.
Карма (от санскр. ез.कर्म) понятието идва от древна Индия , среща се в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма и даоизма. и означава действие, и също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията породени от индивидуална причина определят на бъдещето на индивида. Кармата е тясно свързана с идеята за прераждането.
Мокша (на санскр. ез. :मोक्ष ) е индуистко понятие, означаващо освобождение от кръгът на преражданията, включващ всичките страдания и ограничения на светското съществуване.
Нирвана (от санск. ез निर्वाण) е просветление, пробуждане и спокойствие на ума при Освобождението (мокша), състоянието на край на страданието, най-висше щастие и единението с божественото.
Пуджа (от санск. ез. पूज) е молитвен религиозен обред свързан с уважението и почит към определено божество.
Самсара е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение. Когато се прекъсне кръговрата, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.
Тантра (от санскр. ез. तन्त्र) означава връзка, цялост. Тантра се занимава с духовни практики и ритуални системи, чиято цел е освобождение от незнанието и цикъла на прераждането.

2. Джаинизъм

Апариграха (от снаскр. ез. अपरिग्रह – нестижятелство) е концепцията за индийската философия, която е свързана със свобода от алчност, ненатрупване, непретижание.
Астея (от снскр. ез. अस्तेय – присвояване) е концепцията за индийската философия за присвояване не само на нещата на други хора, а на авторството, титлите, заслугите, което не принадлежи на дадено лице по право. Астея забранява прекаленото преследването на целта, за сметка на нехайно отношение към здравето и себе си.
Āтман (от санскр.आत्मन – дъх) е философски термин използван в индуизма за идентификация на душата. Най-съкровено вътрешно Аз, истинското „Себе“ на човека отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване.
Ахи́мса (от санскр. ез. अहिंस – не насилие) е поведение и начин на действие, при което първото изискване да не се причинява вреда на никакво живо същество (хора, животни, растения) никога и по никакъв начин – чрез мисъл, дума или дела.
Джина (от санск. ез. जिन – победител) е прибавяна като титул към името на най-просветените учители.
Сатя е истина или вярно, правилно. Сатя е определяна от санскрит, като “Всичко, което те доблигава до сат (т.е. могъщия Бог) е сатя (т.е. същинската истина)”.
Сиддха (от снскр. ез.. सिद्धिः) – свръхестествена сила, свързана със способността да се правят чудеса.
Тиртханка́р (от сатскр. ез.तीर्थंकर, – стротилят на брод) – в Джайнизма е човек, който постига просветление в благодарение на аскетичния начин на живот и става учител за всички, които търсят духовно напътствие.

3. Сикхизмът

Амрит Санскар е ритуал с който се ознаменува встъпването в халсата.
Ананд Карадж е сватбения ритуал на сикхите и в превод означава „блажено събитие“ и се възприема като свещен съюз между мъжа и жената.
Антам Санскар е погребалния ритуал.
Вайсаки е отбелязването на Новата година.
Гурдвара (от пендж. ез. ਗੁਰਦੁਆਰਾ) е религиозен център в сикхизаната общност.
Сахадж е система за медитация на сърцето.
Сикхи́зм (от пандж. ез. ਸਿੱਖੀ, – последовател, ученик) – монотеистична религия, основана в Пенджаб, от Гуру Нанак (1469-1539),
Халсата е общност, приемаща принципи на военно служение.

1. Китайски религии

1.1. Конфуцианство

добродетел (от лат. virtus; от тр. ἀρετή „арете“) е морално превъзходство, дадена положителна характеристика, смятана за изключителна добрата.
олтар е место на поклонение и на жертвоприношения. Конструкцията им е от камък, дърво или метал, понякога на тях се поставя статуи, образи, дарове, изгарят се ароматни вещества, според нуждите на култа, който проповядва съответната религия.
прадеди са хора, които са живели много преди другите.
церемония (от лат. ceremonia, cerimonia) е култов акт или ритуал. В обществените форми на живот, символични действия по различни поводи.
човечността са идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. “Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите”.

1.2. Даоизъм

Дао в китайската философия е концепция, която се превежда буквално като “път”, “пътека”, “маршрут”, а понякога по-свободно като “доктрина” и “принцип” и се използва за да обясни истинска природа на света.
Дао Дъ Дзин е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.
Ин и Ян (от кит.ез. 阴;- ин; от кит. ез. 阳.- ян) в китайската философия e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи, които са част от Великия предел (вечно разменящи се и преливащи се противоположности ИН и ЯН.) се допълват взаимно и преливат една в друга.
Плурализъм е учение, според което в основата на света са множество самостоятелни духовни същности. В обществото се използва като възможност за изява на различни мнения и становища.
Фън Шуй (от кит. ез. 风水,) е древно китайско изкуство за хармонизиране на енергията Ци, Система на естетиката, която се смята, че използва законите на Небето (китайска астрономия) и Земята за подобряване на личния живот с положителна Ци енергия.

2. Японски религии

2.1. Шинтоизъм

Бонсай (от яп. ез 盆栽, – градинарство в поднос) е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти които се срещат естествено в природата.
Гагаку (от яп. ез.. 雅楽 – изискана музика) – жанр в японската класическа музика.
Икебана японска система за подреждане на цветя. Според древни китайски вярвания, изкуството на икебаната представлява уникална комбинация на човешкия дух и природата.
Мацури (от яп. ез. 祭り) – означава празник или фестивал в съвременна Япония.
Оригами (от яп. ез. 折り紙, от ори – прегъвам и ками – хартия) – буквално прегъната хартия) е традиционно древно японско изкуство, състоящо се в създаването на фигури чрез сгъване на листове хартия без употреба на лепило и ножици.
Сумо (от яп. ез.相撲 – контактен спорт) е традиционна японска борба, в която участват по двама борци. В Япония се смята за бойно изкуство. Традицията на сумото е много древна и включва множество ритуални елементи с шинтоистки произход.
Театърът Но възниква в Япония и е вид сценично изкуство с маски и перуки, в което важна роля играят песните и танците.

2.2. Зороастризъм

Авеста е главната свещена книга на Зороастризма. Текстът е написан на авестийски език, който през първата половина на I хилядолетие пр. н. е. вече е мъртъв.
Атраван е авестийско и староперсийско название на свещенослужител, служител на свещения огън.
Ахура Мазда – (от пер.ез. اهورامزدا) е бога на доброто в Зороастризма. Главният му атрибут е светлината.
Есхатология (от гр. ез. ἔσχατον – „окончателен“, „последен“ + λόγος – „слово“, „знание“) е област в теологията, която разглежда темата за края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството, и прехода му към качествено ново състояние.
Мобеди – при Сасанидите се установява йерархия на свещенослужителите, в която най-високо стои мобадан мобад (главен свещеник).
Фаравахар (от пер. ез.فروهر) е един от най-известните символи на зороастризма. Представлява Фраваши (ангел-пазител), откъдето произлиза и името му. Символът присъства и на шахски (царски) надписи и представлява божественото право на шаха да управлява, което е в основата на властта му. В днешния зороастризъм фаравахар се смята за напомняне за целта на живота, която е да се живее по такъв начин, че душата да напредва в единение с Ахура Мазда.
Ясна е първата важна част от Авеста, която съдържа седемдесет и две глави, в които се обяснява зорастрийското богослужение.

1. Будизмът

Арийството термин в Будизма. Използва се за Благородността, като идеал, но се тълкува в различен смисъл от индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Благородният осмократен път (пали: арийо атангико магго, санскрит: аряташтанамарга) е един от основните принципи в учението на Буда, който го описва като път, водещ до прекратяване на страданието (дукха) и до постигането на Просветление или Нирвана. Той изкоренява алчността, омразата и заблудата, а също така води до прозрение за истинската същност на явленията (реалността). За Благородния Осмократен път се отнася четвъртата от Четирите Благородни Истини на Буда, извесет е също като Средния път.

Будизъм (от санскрит: बुद्ध धर्म, buddha dharma; пали बुद्ध धम्म, buddha dhamma) е Учение на Пробудения.

Нирвана (пали: nibbāna, нибана, санскрит: निर्वाण), е известно като просветление или пробуждане. Пълното спокойствие на ума при Освобождението (мокша), състоянието на край на страданието, най-висше щастие и единението с божественото. Постигането на нирвана е основна цел в Будизма. Тя е освобождаване от цикличното страдание, присъщо на обусловеното съществувание (самсара). Думата означава букв. „угасване“ или в Будистки контекст е спокойствието на ума след изчезването на бушуващите делюзии, алчност и ненавист. Нирвана трудно може да се обясни с думи, но може да се преживе вследствие от интензивна работа на Ума, главно медитация, и продължителни духовни практики.

Сангха (събрание, множество) е название монашеската общност, която е свързана с практикуващите методите на Буда, независимо от школата.

Ситарът е струнен музикален инструмент от типа лутни, използван за изпълнение на индийска класическа музика.

Четирите Благородни Истини (санскрит: чатвари арясатяни; пали: чатари ариясачани) са едни от най-важните учения в будистката традиция. То обяснява природата на дукха (пали: често се превеждана като „страдание“, „страх“, „стрес“, „незадоволеност“), както и причините за страданието и дава насоки за победа.