1. Етимологията на думата „религия“ е обект на дебати от векове. Като първо значение от relegere: обединявам, събирам, а religio означава съвкупността от обреди, съставляващи самата неприкосновеност на обществените институции. В този смисъл, думата religio се асоциира да се почита до такава степен божественото и правото му на обредна ортопраксия, че да е религиозен човек, означава да е изпълнен със скрупули, и да е в съгласие с обредното предписание и да се следи за изпълнението му. Второто значение на relegere е: свързвам, терминът religio препраща към това, което свързва човека с Бога. В монотеизма е институционна съвкупност (вери и религиозни обреди), образуваща „моста“, който свързва – чрез Божията милост и човешкото усилие хората с Бога. Мост, изцяло проправен от Бога, но незавършен, защото зависи от свободната воля на човека да приеме (или не) Божието слово и благодат. На латински religio означава и „почит, благоговение (пред боговете) или още „добросъвестност“; повторна свръзка с божественото: re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, връзвам, съединявам).
  2. Цицерон смята, че думата произлиза от глагола „religare”, който означава препрочитам, Лактации твърди, че религията е съюз на човека с Бога. Според него, религията е договор между Бог и хората, и насочва вниманието към юридическата страна. Църковният учител блаж. Августин пише, че „Бог е извор на нашето блаженство и цел на нашите стремежи”. Православният богослов проф. В. Д. Кудрявцев – Платонов определя религията като взаимоотношение на Бог с човека.
  3. Юдаизмът е Завета между Бога и неговия народ в и чрез Тора, Християнството е блага вест за въплътилия се в човек Божи син и възкръснал, за да спаси всички хора. Ислямът е подчинение на единствения Бог, чийто последен пратеник-пророк е Мохамед, Будизмът е предсказанието на Озарения, тоест Буда, Индуизъмът е учение за ясновидците от незапомнени времена, провъзгласяващо освобождаване на егото в посока към аза – „ти си то“ и т.н.
  4. Мирча Елиаде в изследванията си ясно разграничава елементарната форма на религиозния феномен и нарича „йерофания” – нещо свещено, което се показва пред нас.
  5. „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20).
  6. Чарлз Дарвин определя, че религиозното чувство се състои от: „обич, от пълна покорност на висшия и тайнствен Покровител, от дълбока съзнателност за зависимост, от страх и уважение, благодарност, надежда в бъдещето, а може би още и от други елементи”.
  7. Платон пише: „Всички хора, както елини, така и варвари, вярват в божество”, а Аристотел допълва „Няма безбожен народ.”Плутарх – историкът на новото време, заявява: „Погледнете лицето на земята: вие ще намерите градове без укрепления, без науки, без йерархически ред, ще видите хора без постоянни жилища, които не знаят да употребяват монети, които нямат понятие от изящните изкуства, но вие не ще намерите нито едно човешко общество без вяра в божество, нито един град, където да няма светилище и да не се извършват молитви, жертвоприношения и клетви”. Немският географ и пътешественик Фридрих Ратцел твърди, че „Етнографията не познава нерелигиозни народ.”
  8. Св. ап. Павел пише в Посланието си до Ефесяните: „че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;” (Еф. 2:12). Апостола ги назовава безбожници, но в смисил на не без религия, а че не познават християнския Бог.
  9. Английският изследовател Джеймс Фрейзър смята, че от магията възниква науката.
  10. Натуралистичната теория се свързва с Лукреций Кар. Негова е мисълта: „Страхът е създал боговете” (Timorprimesdeos).
  11. Във философията, такова развитие на религията в системен вид е представено от Хегел: от непосредственост, в която духовното се разкрива и изразява като природно (естествено), религията преминава през процес на обособяване на духовното от природното, противопоставянето им, за да достигне до религия на духовната индивидуалност и на най-висшия стадий на развитието си – до абсолютната религия, която постига единството на идеално и реално.
  12. Разглеждайки философията на скептиците Хегел обяснява: „Казва се, че хората се различават по вкус, по религия и т.н., че религията трябва да бъде предоставена на всеки един, че всеки трябва да си създаде своя религия, свой светоглед от свое становище. Следствието от това е, че по отношение на религията няма нищо обективно, истинно, че всичко се свежда до субективността. Така възниква безразличието към всяка истина. А тогава вече няма църква; всеки сам за себе си има своя църква, своя литургия, всеки си има своя собствена религия”.
  • Адамс, Саймън. Религиите по света. – София: СофтПрес, 2008. – 62 с.
  • Библия, Издава Светия Синод на Българската православна църква. – София, 1998. – 1524 с.
  • Бакалов, Георги, Тотю Коев. История на религиите. – София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2001. – 224 с.
  • Елиаде, Мирча. История на религиозните идеи и вярвания, т. 1, „От каменната ера до Елевсинските мистерии”, – София. ЛИК, 2009. – 524 c.
  • Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
  • Киров, Димитър, Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев. Християнска етика. Учебно помагало за 9-12 клас. – София: Слънце, 2003. – 248 с.
  • Коев, Тотю, Георги Бакалов. Християнски справочник. – София: Анибус, 2001. – 254 с.
  • Коев, Тотю, Димитър Киров. Кратка богословска енциклопедия. – София: Булвест, 1993. – 198 с.
  • Корастовцев, Михайл. Религията на древен Египет. – София: ИК Шабала, 1995; – 393 с.
  • Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
  • Мен, Александър. Произход на религията. – Велико Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 1994. – 351 с.
  • Назърска. Жоржета, Светла Шапкалова. Речник на религиозните понятия, термини и имена: Юдаизъм, Християнство и Ислям. – София: За Буквите-О писменехь, 2012. – 226 с.
  • Назърска. Жоржета, Религиозен плурализъм. – София: За Буквите-О писменах, 2013. – 208 с.
ХРИСТИЯНСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ