2.1. Религията на Египет може да се определи като многопластово явление, което се развива с течение на хилядолетия. Тя е политеистична, в нея се смесват елементи от тотемизъм, фетишизъм и зооморфизъм. В древен Египет се живее около река Нил, модерно е жените и мъжете да носят перуки от човешки косми, слепени с пчелен восък. Всички се разкрасяват със силен грим, бижута и татуировки. Те са моногамни и живеят в патриархално общество. Египтяните първи опитомяват котките и ги превръщат в обожавани същества, изобретяват музикалния инструмент арфа, използват и аромотерапията. Те стилизират рисунки – пиктограми. Древните египтяни я доразвиват в невероятно сложни писмени знаци наречени йероглифи. Египетската религия започнала да се формира още през 6-то – 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) има собствен храм и култ към боговете, които са изобразявани като небесни светила, камъни, дървета, зверове, птици, змии и т.н. Най-високо е богът на слънцето в свои три образа, в една триада Хепри (възхождащото слънце), Ра (слънцето в своя зенит) и Атун (слънцето пред залез). По-късно местните божества са групирани в триади с върховен Бог – покровител на съответния ном, а около него се създават цели цикли от митове и легенди. (Виж цит № 1).В древните картини, релефи, гравюри повечето египетски богове и богини са изобразявани с животински глави. (Виж цит № 2). Египетската религия се формира от жреците, който са посредници между божествената и човешката сфера. Фараоните приемат за свой покровител Ра, а у вярващите се формира представата за божественост на фараоните. След смъртта си фараонът се отива при своя божествен баща Ра. В гробищната камера, където е саркофагът му, се поставя ладия – истинска или като глинен модел. (Виж цит № 3). Голяма роля в египетската религия имат етичните възгледи и представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това е съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). (Виж цит № 4). Всеки храм в Древен Египет разполага със свое духовенство, представляващо съвкупност от жреци, натоварени с обслужването на храма и на култа към божеството. Жреците са много образовани. Те са астрономи, астролози, математици, архитекти, лекари, историци, музиканти, магьосници и др. Едно от изискванията за тях е да са обрязани – кръвна жертва към боговете. В основата на египетския култ стои представата за мощта, изразен чрез пирамидите. Дори и минималните знания за древноегипетската религия и култура събуждат интерес, защото изобилстват от интересни загадки.
2.2. Религията на Месопотомаия се свързва с земите между реките Тигър и Ефрат или по Двуречието (Месопотамия), където се зараждат и достигат своя апогей Шумерското, Акадското, Вавилонското и Асирийското царство. На такива плочки е намерена древната сага за легендарния Гилгамеш. Месопотамската религия се развива и оформя с течение на времето от древните поверия на земеделците и пастирите. Свещени божествени генеалогии предшестват създаването на света и човека. (Виж цит № 1). Вавилонската теогонична версия придобива малко по-различен вид. (Виж цит № 2). Религиозните представи на месопотамците могат да са разберат ако се осмисли онова, което се крие зад „ме”. (Виж цит № 3).Шумеро-акадските богове и по-късно запазват своите характерни черти, но с течение на времето религиозните представи на месопотамците стават все по-сложни. Държавите-градове имат отделен върховен бог. Само с централизирането на властта се установява главния бог Мардук – издигащо се от океана слънце е син на богинята на океана Еа и едновременно символ на плодотворното пролетно слънце. В „отвъдното” място човек не го очаква радост. Всички са равни в посмъртната си участ и единствената надежда на човека е да остави потомци, защото на тях се разчита за заупокоен култ. Между живите и мъртвите съществува връзка и съответно духовете могат да са призовани, за да помогнат, да дават съвети. (Виж цит № 4).Шумери, акадци и вавилонци издигат храмове, а в ръцете на жреците се съсредоточава власт, която се разпростира върху политическия и социалния живот. Един от главните белези на религията е гадателските практики. Важна част от религиозния живот са молитвите и жертвоприношенията. Творбите на месопотамската литература имат твърде голямо значение. защото преставляват и пряк текстуален извор към Стария Завет, но се откриват и мотиви, сродни на Новозаветните.
2.3. Религията на Гърция има важно значение във формирането на модерната европейска цивилизация. Хронологичните граници в древната гръцката религия са свързани с културните епохи: предкласическа (Минойска, Микейска, Омирова, Архаична), класическа и елинистична. Митологичното съзнание на древните гърци е свързано с тяхното живо религиозно чувство. (Виж цит № 1). Гръцката религия е политеистична, няма догми, а присъствието на човека в религиозното служение е мотивирано от свободен избор. Основна характерна черта е богатата митология, която е свързана: с герои и техните действия в битки. Минойската религия (2000 – 1500 г. пр. Р. Хр.) придава облика на културата на Крит (Виж цит. № 2). В Микенската религия (1700 – 1200 г. пр. Р. Хр.) ахейците са носители на гръко-езичен цивилизационен модел и отдават религиозните си предпочитания на мъжкото божество (Виж цит № 3). През Архаичния период (800 – 480 г. пр. Р. Хр.) в условията на формиране и утвърждаване на полисите се консолидира единна народност на древните гърци (елини). Гражданинът на Елада предпочита единството на своята религия. Класическия период (480 – 323 пр. Р. Хр.) се описва в произведенията на изкуството, в храмовете и статуите на боговете, в празничните песни и танци, намира израз класическата представа за божествено присъствие чрез красивото. Пантеонът обхваща много богове, всеки от тях представлява определен аспект на човешкото състояние (Виж цит № 4). При господстващата политическата разпокъсаност на гръцкия свят съществуват много различни догматични, етични и култови практики. В резултат много често за един и същ бог в религиозните центрове на други места се забелязват и доста различия. Култът на Аполон в Делфи е изразен по един начин, а друг е култа в Делос, в Родос, в Милет и могат да се разглеждат и поотделно. Етичните възгледи на древния грък са свързани с неговото въображение. На боговете се преписват дадени човешки тела, имат героични подвизи, добри и лоши качество. Като обикновените мъже и жени, създават семейство и деца (често чрез незаконни дела). От разказите в гръцката митология се знае, че се месят в човешките дела. Култовите практики и ритуалните предписания на древните гърци са сложни; те се променят в зависимост от регионите и боговете. Могат обаче да се посочат главните обредни действия, които въпреки различията, налагани им от обстоятелствата, успяват да запазят някои общи, точно определени черти: това са молитвите, даровете, жертвоприношенията, обществените празници, игрите. (Виж цит № 5). Често гръцката религия се нарича “философска” и е особено богата и значима за формирането на европейската културна мисъл. Тук се зараждат важни идеи на философската теология: за безсмъртието на душата, за създаването на съвършен космос и др. Облика на световното културно наследство е свързан със старогръцката религия защото тя поставя човека в центъра с неговата поетична, философска и гражданска функция.
2.4. Религията на Рим носи следи от вярванията и практиките от древните етруси – от анимастични представи, съчетани с различни гадателски практики към антропоморфизъм в представите за боговете. (Виж цит № 1). В процеса на сливане с гръцкия свят, римските богове се отъждествяват с техните. (Виж цит № 2). Римската религия набляга на дисциплина, като продължаване на йерархията. Боговете не заповядват всеки ден, но изискват постоянство в извършването на традиционните обреди. За хората е важно да заличат нечистото в себе си, което става чрез жертвоприношението и всекидневните молитвени практики. Корените на правните принципи и практики на древните римляни могат да се проследят от Законите на дванадесетте таблици, който са в основата на правната система в Европа до края на XVII в. Още в ранната римска религия се утвърждава институцията на жречеството и гадателките практики. (Виж цит № 3). Когато християни апологети, търсят корените на римските езически вярвания, те припомнят произведението на античния писател Евхомер. (Виж цит № 3) Първият храм на римляните е издигнат в чест на Капитолийската вълчица, която кърми легендарните основатели на Рим – Ромул и Рем. Богопочитанието е част от религиозната практика, а строгото спазване на установения порядък от молитви, ритуали и жертвеприношения поддържа чист пътят между човешкото и божественото. Културно-историческото наследство, което остава религията за идните поколения е юлианския календар, римското право, моралните и естетичните ценности от политеистичния пантеон.
2.5. Религията на българи и славяни са езически и представляват смесица от най-различни култове. Срещат се елементи на политеизъм, пантеизъм, фетишизъм, вяра в задгробен живот, култ към мъртвите и прадедите. Прабългарите водят номадски начин на живот и техен поминък е скотовъдството. В славянското общество основна е родовата териториална община. (Виж цит № 1) Вярванията на прабългарите са свързани с тотемизма и се обожествяват (вълк, куче, кон, птици и др.), а също и митически същества (грифон, духове и др.). Изобилието на амулети с изображението на тези животни и митични същества оцеляват в продължение на векове и преминават в християнството. (Виж цит № 2) Сред прабългарите се срещат и: култа към дедите, към огъня, към слънцето и небесните тела и др. Широко разпространен е и шаманизма. (Виж цит № 3). При славяните няма твърдо установен и централизиран пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които са пръснати на огромна територия. (Виж цит № 4). Тангра е върховното божество на прабългарите и въплъщава различни функции (Виж цит № 5). Прабългарите вярват в задгробния живот, пряко свързан с погребалния ритуал. (Виж цит № 6). Славяните изгарят своите покойници, заедно с останките и вещите се поставят в погребални урни. Религиозните центрове на древните българи са известни като капища, а по план са сходни със зороастрийските храмове на огъня. След VI-VII в. се появяват големи славянски селища, където се издигат храмове на различни божества и в тях служат жреци, наричани влъхви. Прабългарският календар е основан на 12-годишния лунен зодиакален цикъл и е заимстван от китайска култура. В тази летобройна система всяка година носи името на почитано от прабългарите животно. Славянката митология изобилства от интересни същества (Виж цит № 6), както и обреди – „Пеперуда” за измолване на дъжд. България е създадена от прабългари и славяни, а в общата държава в религиозно отношение се наблюдава синкретизъм от политиистични култове, който остават трайни следи и в християнството.