4.1. Китайски религии
4.1.1. Конфуцианството заедно с Даоизъм и Будизъм се изповядват в Китай. Животът на китайците е обвързан с церемонии в: образованието, домашното и стопанско всекидневие, управлението на държавата, изграждането на вселената и т.н. (Виж цит № 1). Основният конфуциански канон съдържа пет книги: И дзин (книга на промените), Ши дзин (книга на песните), Шу дзин (книга на историята), Ли дзин (книга на ритуала), Чун – цю (летопис на пролетта и есента). (Виж цит № 2).Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в: семейството, обществото и държавата. (Виж цит № 3). Конфуций възстановява и преобразува древния морал, но нищо не реформира. Той говори малко за нещата, отнасящи се до нравоучителните норми в религията; защото я намира за съвършена. Всичко се разглежда от практическа гледна точка: човек трябва да обича близките си, да твори добро, да дава жертви, защото е полезно за него и съответно му се връща същото. Конфуцианската етика се основава на взаимоотношенията в семейството и учението за златната среда. Това е стимул, който обхваща целия външен бит и начин на живот, държавен строй, нравственото и духовното състояние на народа. Конфуций разделя хората на пет категории в зависимост от нравствените и умствените им качества. (Виж цит № 4). Той определя пет вида отношения между хората: на владетеля към поданиците; на бащите към децата, на мъжете към жените, между различни семейство, между братя. (Виж цит № 5). Основен принцип на нравствеността е отсъствието на увлечения, равновесие в дейността, съхраняване и спазване на едно средно положение във всички постъпки – умереност и сдържаност винаги и във всичко, като резултат от това спокойствие – невъзмутимост. (Виж цит № 6). В конфуциавството важно място заема култът към прадедите и вярата в духове. Конфуций създава цял кодекс от обреди и церемонии. Те показват връзката между небето и земята и утвърждава конкретен ред в човешките отношения. Даоизмът и Будизмът са заплаха за традиционната конфуцианска мисъл разностранена освен в Китай, във Виетнам, Корея и сред китайките емигранти в света.
4.1.2. Даоизъм се определя като мистичното учение, духовна традиция, а религията е създадена въз основа на философията на Дао. Има универсална насоченост, но няма утвърдена единна религиозна общност. Даоизмът проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Даоистката религия, се свързва с Лао-Дзъ и неговата книга за пътя и добродетелта – Дао Дъ Дзин. (Виж цит № 1). Дао е източник на всичко съществуващо, първоизточник на живот. (Виж цит № 2). Всичко се постига, когато се съсредоточава вниманието върху Трите съкровища. (Виж цит № 3). Даоистката религия е пантеистична, плуралистична и политеистична със сложна небесна йерархия, отразяваща бюрократичната система на империята. Наследява редица народни вярвания и местни култове, затова пантеонът му включва праисторически духове на природни стихии, мъдреци и фолклорни герои. Има и божества от други религии със сектански нагласи, но с ореоли на светци и възможности за безсмъртие. (Виж цит № 4). Първичната енергия на Дао изпълва цялата природа. Смята се, че от всички неща в природата най-голяма концентрация на енергия има в слънцето, луната, звездите, мъглата, скалите и почвата. Ако човек може да привлича енергия от тези източници, той постига здраве и дълголетие. Религиозната церемония е свещен акт, който скрепява обета между хората и висшите сили. Благополучието на индивида, на дадена общност или дори на цялата нация зависи от безупречното им изпълнение. Важно място в даоистката церемония заема олтарът. Той е символ на Дао и духовен център на свещено кътче от пространството. (Виж цит № 5). Даоизмът е една от петте религии, официално признати в Народна република Китай. Даоисските практики са природосъобразни и се възприемат с интерес от цивилизования свят, без да се налага да се противопоставят на други религиозни системи. Разпространява се също в Тайван, Сингапур, Корея, Виетнам. Има ги и в китайските общности в Малайзия, Индия и Япония. В световен мащаб двадесет милиона души, принадлежащи към даоската традиция.
4.2. Японски религии
4.2.1. Шинтуизмът се свързва с вяра в духове и представлява късен и преобразен вариант на анимизъм. Японците виждат в него естествения и хармоничен ред на всичко съществуващо от незапомнени времена. Тази религия показва Пътя, който трябва да следва всеки един от тях. (Виж цит № 1). Вероизповеданието няма определен основател, свещени книги и строга доктрина. Митологията на Шинтоизма е изложена в писмени паметници. Основната му характеристика е неговият пантеизъм – природата обожествена в образа на „ками”. (Виж цит № 2). Шинто съдържа множество елементи, породени от неразделната връзка между националните институти и с народните вярвания. (Виж цит № 3). Шинтоизмът е оптимистична религия. В нея няма нищо крайно и не съществува абсолютно зло и добро, защото никой не е перфектен. Целта на повечето ритуали в Шинтоизма е да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения. Част от философията на шинто е единението с природата. Японецът не се опитва да я преодолява, не се бори с нея, а я приема такава, каквато е, възхищава и се и я уважава. Моралният му кодекс е подобен на Конфуцианството, а ценности са фокусирани върху благоденствието на общността и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности. (Виж цит № 4). Шинтоистките храмове се издигат там, където живеят божествата и където хората могат да се молят. (Виж цит № 5). Шинтоизмът не е само религия, а парадигма на японската духовност и част от националната традиция. Принадлежащите към нея японци са около сто милиона.
4.2.2. Зороастризма е религията на доброто и светлината. По своя характер се определя като универсална, защото откровението е предназначено към всички, независимо от народност, етнос, раса, език и т. н. Оптимистична религия на светлината и продължение на столетия Зороастризмът служи за национална, а по-късно и официална религия за голяма част от иранците. Оказва съществено влияние върху монотеистичните религии – Юдаизъм, Християнство и Ислям. Откровение от Проповедите на Заратустра са записани в Свещената книга Авеста, Тя е дадена чрез откровение от върховния бог Ахура Мазда. Това е свещеното знание дадено чрез Божие откровение, което човек може да постигне. Словото на Авеста е препредавано векове наред устно, за да не се накърни свещеността му. (Виж цит № 1). Зороастрииската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата му. Посланията на създателя на всичко Ахура Мазда са позитивни, принципни и неизискващи. (Виж цит № 2). В Зороастризма има и възгледи съгласувани с есхатологията. (Виж цит № 3). Зороастризмът е първата религия, в която се установява литургично служение – ясна. (Виж цит № 4). Храмовете им, са малки, в повечето случай квадратна (или с кръгла) форма, и съдържащи нищо друго в себе си освен запален огън. Почитта към вечния огън, символ на светлина, мъдрост и истина са основните компоненти на докрината. (Виж цит № 5). Зороастризма отрича идолите и всякакви други култови предмети. След множество теологични спорове Зороастризмът се приема за първата монотеистична вяра, а принципите и могат да се изразяват най-точно само с три думи:“Добри мисли, добри думи, добри дела”. Понастоящем зороастрийците в света са около двеста хиляди. Най-многобройна е общността в Индия – близо седемдесет хиляди. В днешен Иран зороастрийците са около двадесет и осем хиляди. Около двадесет хиляди са в САЩ, около десет хиляди в Канада, близо осем хиляди във Великобритания, четири хиляди и петстотин в други европейски страни, между две и три хиляди в Пакистан, а също и в Австралия. По-малки са групите има в Узбекистан, Таджикистан, Русия, Беларус и др.