5.1. Будизмът е религиозно-философско учение за духовното пробуждане, което възниква около VI в. пр.н. е. в южна Азия. Основателят на учението е Сидхарта Гаутама Буда, или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя). В рамките на учението се приема за първият Пробуден, който полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (Самсара), до просветление и нирвана. Възниква в Индия в разцвета на брахманската религия и Джайнизма. В резултат от живота на Буда са неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома – Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома— Тенджур. (Виж цит № 1). В тези първи учения Буда поставя основите на разбирането за реалността, познати като „Четирите Благородни Истини” на съществуването, който присъстват в разбиранията на всички будистки школи. (Виж цит № 2). Всеки будист се стреми да следва Благородният Осмократен Път, който води до края на страданието – Нирвана. (Виж цит № 3). Нравствения идеал на Будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите, произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност. Започвайки с отричането на външната религиозност, Будизма в процеса на своето развитие достига до нейното признаване. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започва от семейно-битовата среда и завършва с празниците. Понастоящем будистките учения могат да се разделят основно на три главни групи: южен будизъм (Тхеравада), източен будизъм (Махаяна) и северен будизъм (Ваджраяна), който обаче философски принадлежи към традицията на Махаяна. Отделно внимание заслужава и традицията на Дзен (Зен) като част от Махаяна. (Виж цит № 4). Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици. Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 г. – Всемирно будистко братство. Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на Будизма от всичките му течения в края на ХХ в. е около двеста и петдесет милиона човека.

Автор: гл.ас. д-р Светла Шапкалова