Модерна Италия е пример на преход от моно към олигополизъм. Ако във Фашистка Италия е издаден декрет за привилегии на Католическата църква (1930), новата Конституция (1948) разделя църква и държава, въпреки че Католическата църква остава със силно социално, образователно, морално и културно значение. Дълги години Италия е управлявана от т.нар. християндемократически партии (1948 – 1972). След 60-те год. на ХХ в. Италия посреща много имигранти мюсюлмани. Въпреки това, вследствие установената традиция, ислямът и до днес се приема като религия с маргинален характер. През последните години особена сила придобива и спорът за забулването на мюсюлманките на обществени места.
Испания е католическа държава от своето основаване през 1492 г. След възстановяването на демокрацията новата Конституция (1978) въвежда разделение на църква и държава. Средното ниво на религиозност в страната е едно от относително високите в Европа. Католицизъм изповядва 74,7% от населението. Той е маркер за националната идентичност. Католическата църква има квазидържавно монополно положение, т.е. намира се между олигополизма (заложен в Конституцията) и монополизма. Вследствие историческата традиция, културната матрица на католицизма и опита на страната с миграцията ислямофобията в Испания има сериозни измерения, въпреки че 1,2 млн. от населението са араби от Магреба. Отношението към мюсюлманите е амбивалентно: държавата финансира религиозното им обучение, но нямат свое представителство пред държавата, джамиите им са разположени в обществени сгради, далече от центъра и рядко са обозначени с минарета.
Германският двуконфесионален (биконфесионален) религиозен модел е установен през ХVІІ – средата на ХХ в. след Реформацията. Чрез тези две изповедания се осъществява връзката на религиозната с германската национална идентичност. Законова основа за религиозните общности е германската Конституция, в която е регламентирана държавна подкрепа само на главните църкви (Католическа и Лутеранска). Свободните църкви (Баптистка и Квакерска) и специалните църкви (Свидетели на Йехова, Сциентоложка, Ню Ейдж) нямат привилегирован статут. Образованието и армията са секуларни институции, но всеки гражданин е задължен да плаща църковен данък с данъчната си декларация. Германското общество е известно със своята либералност по отношение на религиозните общности.