През Средните векове и Реформацията Франция е крепост на католицизма и Католическата църква. Днес това е доминиращата религиозна група, но свой дял имат мюсюлманите (4 млн.), протестантите, евреите, будистите и православните.
Днешна Франция е пример за пълно отделяне на църква и държава. Този модел е наречен френски лаицизъм – въведен е строг режим на регистрация на верските общности; училищата са обявени за социално пространство без религия; редица въпроси, свързани с религиозната сфера, се решават с активното участие на обществото.
Моделът на сливане между държава и църква понякога е наричан скандинавски. В Дания, Норвегия, Швеция и Финландия доминиращото мнозинство са лутераните (81%), а останалите изповедания представляват маргинално малцинство. Лутеранската църква е държавна. Тя е дотирана от държавата, членуването в нея се определя от държавата, като в нея се записват всички новородени. През 60-те год. на ХХ в. е прокламирана религиозна свобода. Това отваря врати за разпространение на секти и някои азиатски религии (будизъм), особено през 80-те год. на ХХ в.
Гръцкият моноконфесионален модел се базира на Православната църква. Тя е стълб на националната идентичност по исторически причини. Според Конституцията на страната православието е държавна религия. Еладската църква традиционно подкрепя властта. Неправославните (евреи, католици и мюсюлмани) са смятани за негърци и срещат трудности при намиране на работа в публичния сектор. Тяхното присъствие в гръцкато общество и пребиваването им в държавата е обект на сериозни обществени спорове. В Гърция е извънредно трудна регистрацията на Новите религиозни движения, възпрепятствани от законовата база и смятани за „еретици“ и национална заплаха. Религиозно образование се провежда в държавните училища като задължителен предмет Православно вероучение.