Търновската конституция (1879) прокламира свобода на култа и изповеданията и дава възможност на религиозните общности да се самофинансират, да имат издателска дейност и да откриват религиозни училища. През 1879 – 1947 г. съществува религиозен монополизъм, т.е. сливане на църква и държава, по отношение финансирането и мястото на духовнеството и на БПЦ в политическия и обществения живот.
Димитровската (1947), Живковската (1971) и съвременната (1991) конституция създават условия за религиозен олигополизъм, т.е. за разделение на църква и държава, но същевременно за подкрепа на традиционните пред алтернативните (новите) изповедания и на БПЦ пред останалите религиозни общности. Законът за вероизповеданията (2002) създава поставя регистрирането на изповеданията под ведомството на съдебната власт.
Социологическите проучвания представят картина на висока религиозна толерантност и на скъсени социални дистанции между верските общности в страната. От друга страна, в съвременното българско общество продължават да съществуват крайно негативни стереотипи към мюсюлманите, протестантите и чужденците. Те са използвани от популистки формации с предимно младежка членска маса – ВМРО, Атака, Български национален съюз, Национален фронт за спасение на България, които организират шествия, демонстрации, подписки, нападат молещи се, използват език на омразата, разпалват религиозна вражда. Подобна позиция заемат и накои медии.
В миналато и днес в България доминира православната религиозна общност, обхващаща етнически българи, роми, гърци, руснаци, власи, армъни и гагаузи. Второстепенни религиозни общности с различна численост и относителен дял към населението са: мюсюлманската, католическата, протестантската, израилтянската (еврейската) и арменогригорианската. Общото ниво на религиозност в страната (2011) е ниско: само 47,2% от преброените заявават, че са вярващи, 17,1% са категорично невярващи, 13,8% не са се определили и 21,9% не са отговорили. Голяма част от самоопределилите се са битово религиозни: честват празници, приготвят храни, участват в ритуали, нерядко се занимават с окултни и магически практики, не следват забраните и постулатите на своите религии (не посещават храмове, не спазват пост или кашрут, употребяват алкохол и др.).
В страната съществуват редица духовни или религиозни формации, които могат да бъдат причислени към Новите религиозни движения – напр. Бялото братство, възникнало в началото на ХХ в. на основата на християнство, индуизъм и окултизъм; Свидетели на Йехова, регистрирано след спечелено дело в ЕСПЧ в Страсбург и др.