Десакрализация на религията в модерната епоха

Макс Вебер (1864-1920)

Германски социолог, изследовател на елитите и на религията, автор на „Социолагия на господството“, „Социология на религията“, „Протестантската етика и духът на капитализма“.

Томас Лукман (1927-2016)

Германски социолог, представител на феноменологичната школа и последовател на А. Шюц, занимава се със социология на всекидневието и соцология на морала.

Законодателни предпоставки за религиозен плурализъм

Анри ІV (1553-1610)

Френски крал, протестант (хугеност), наварски крал, ръководител на протестантската армия в Реформационните войни; променя религията си, за да постигне религиозен мир с католическата династия; въвел религиозна толерантност чрез Нантския едикт (Негово изображение в Галерия)

Аусбургски религиозен мир (1555)

Договор между католиците и протестантите в Свещената Римска империя; въвежда принципа cuius regio, eius religio (чиято е властта, на него е религията) и предоставя на лутераните религиозни свободи.

Нантски едикт (1598)

Акт на френски крал Анри ІV, с който дава религиозни права на протестантите (хугеноти), независимо от католическия характер на държавата.

Вестфалски мирен договор (1648)

Договор, белязал края на Реформационните войни, провъзгласява принципа на веротърпимост и изравнява правата на католици и протестанти.

Латерански договори (1929)

Сключени между Ватикана и фашистка Италия; утвърждават католицизма за единствена държавна религия в Италия и гарантират редица привилегии на Католическата църква в страната.

Политически предпоставки за религиозен плурализъм

Епископ Евгений Босилков (1900-1952)

Български висш духовник, епископ на Никополска епархия на Католическата църква; отказва да основе Българска католическа църква; осъден от комунистическия съд на смърт в процеса срещу католическото духовенство (1952); обявен за блажен (1998) (Негово изображение в Галерия)

Кардинал Йожеф Миндсенти (1892-1975)

Унгарски духовник, кардинал; арестуван и съден от комунитическата власт, неин критик, смятан за интелектуален подбудител и поддържник на Унгарското въстание (1956); укрива се след потушаването му в Американското посолство 15 г.; живее в изгнание в Рим (Негово изображение в Галерия)

Религиозният плурализъм в Америка: САЩ

Джоузеф Смит

Харизматичен лидер, основател и пръв пророк на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (1830), автор на „Книга на Откровението (на Мормон)“

Мери Бейкър

Основателка на Кришчън саъйнс/Християнска наука (1866), конгрешанка, спиритистка, авторка на книгите книгите «Христианска наука» и «Наука и здраве, с ключ към Писанието»

Елена Блаватска

Създателка на теософията – ново духовно учение (1865), авторка на „Разбулената Изида“

Религиозният плурализъм в Америка: Латинска Америка

Папа Франциск І (1936, Хорхе Берголио)

Аржентинец по рождение, йезуит, дългогодишен архиепископ на Буенос Айрес, известен с консервативните си възгледи; избран за папа през 2013 г.; приема името на св. Франциск от Асизи; като папа набляга на социалната работа и опазването на околната среда

Девата от Гуаделупе

Латиноамерикански култ към св. Богородица, включващ местни индиански вярвания; през 1531 г. се явява на Хуан Диас близо до Мексико сити; нейната катедрала е основно поклоническо място, а култът й е утвръден от І Ватикански събор

Религиозният плурализъм в Европа: разделение на религия и държава

Джамията в Кьолн

Открита през 2018 г. ; финансирана от турския Дианет (Türkiye Diyanet Vakfi/ Дирекция по религиозните въпроси) и неговото поделение Diyanet İşleri Türk İslam Birliği; проектирана от арх. Паул Бьом; включва джамия, изложбена зала, търговски център, библиотека, кафене, ресторант, открити площи; образец на модерн архитектура; построена в работнически квартал, населен предимно с християни; Градският съвет дълго да се съпротивлява на строежа; срещу откриването й има силно обществено недоволство; ръководството й предприема ПР стратегии за социализация (отворени ифтари, участие в общински проекти, обединение на аврамическите религиозни групи в града, екскурзоводски обиколки и др.) (Изображение в Галерия)

Религиозният плурализъм в Европа: лаицизъм, държавна религия

Дебатът за атинската джамия (1979-2020)

След създаването на гръцката национална държава никога в Гърция не е строена джамия, а наличните в столицата са били разрушени или преустроени. Проектът е на Асоциацията на мюсюлманите в Гърция, които наброяват около 0,5 млн.души, но среща силните протести на Гръцката православна църква и на организирани граждани. От 2006 г. проектът се обсъжда многократно, но едва през 2016 г. получава одобрение от Парламента. Джамията е построена в крайния, индустриален район на Атина – Вотоникос. Открита е през 2020 г. Побира 300 мъже и 50 жени. По изрично разпореждане от властите проповедите се извършват на гръцки език. (Изображение в Галерия)

Религиозният плурализъм в Европа: посткомунистически държави

Папа Йоан Павел ІІ (1920-2005, Карол Войтила)

Поляк по народност, архиепископ на Краков и кардинал, богослов и писател; заема поста през 1978 г. и има заслуги за активизиране връзките с антикомунистическата опозиция зад Желязната завеса, подкрепя полската „Солидарност“; обект на атентат от страна на СССР (1981); обявен за светец (2014).

Църквата на последния Завет (1991)

Руска секта, основана от Висарион в Красноярски край. Лидерът й има пълна власт, обявява се за Нов месия, който чрез нова вяра ще обедини всички религии. Идеологията е сбор от християнство, индуизъм и други НРД. Има над 50 000 последователи; живеят в общини на кръвно-родствен признак; наблягат на екологичния начин на живот; имат собствен календар и летоброене.