Значението на термина „секта” е свързано изцяло с християнската еклисиология и изразява проблеми от вътрешно-църковен характер. Този термин обикновено се използва, за да се очертаят границите на организационна форма, която е – исторически или актуално, – радикално противоположна на църква в християнството. Сектата се разглежда като съответна група от хора, която се е отделила от официалната църква с цел да проповядва нов тип аскеза, която дава възможност на отделилия се член на църквата системно и методично да доказва себе си пред Бога, пренебрегвайки предписанията на църковната йерархия. Като религиозна общност „сектата” изявява претенцията за – символен и реален – монопол върху религиозна истина, която е непозната за Църквата. Това й позволява да създаде собствени стандарти за религиозна дейност, които влияят върху цялостното личностно поведение и жизнения свят на човека, върху неговите междуличностни отношения и участието му в обществения живот. Сектата всъщност някак си се явява и като своеобразна общност на протест, от една страна, срещу йерархичната власт и състоянието й, а от друга – срещу социалното, културното или политическото положение.
