По своята същност религиозното течение е религиозна доктрина, която се разпространява сред представители на религиозни общности от едно или няколко конфесионални направления. При него не съществува каквато и да институционализация, а то се разпространява във вече исторически и социално съществуващи религиозни общности. Поради тази причина в религиозните течения не може да се говори за конфесионална принадлежност. Последователите му реално си остават членове на религиозните общности, към които принадлежат, но в личните си религиозни възгледи те включват доктрината на религиозното течение. Религиозните течения се разпространяват не само в нови религиозни движения, но и в религиозни общности с вече исторически изградена и доказана йерархична структура и с установени традиции. Успехът им се дължи на обстоятелството, че не настояват да наложат предпочитаната и фаворизираната от тях доктрина институционално на цяла религиозна общност, а по-скоро на отделни нейни членове. Освен това религиозните течения не изискват от последователите си да се отказват от религиозната си принадлежност.
В историята има много случаи на религиозни течения, които с времето – бавно или по-бързо – се превръщат в движения, а по-късно и в институционализирани вероизповедания. Като пример може да бъде посочен Пентикостализмът (петдесетничеството), който при възникването си е само едно течение, което по-късно прераства в движение, а днес на много места в света вече има петдесетни религиозни институции.