Месия произлиза от еврейската дума Машиях (евр. מָשִׁיחַ, гр. Χριστός) – „помазан“ или „посветен“ човек. Еврейските царе са били помазвани (т.е. церемониално върху главата им са поставяли масло), преди да се възкачат на престола. В този смисъл те са били наричани машиях – т.е. помазаници. Освен това обаче Старият завет предсказва за идването на един конкретен машиях. При превеждането на Септуагинта древните преводачи са решили да използват древногръцка дума със същото значение – Χριστός (което се произнася „Христос“). Думата произлиза от корена хрио, което означава „помазвам церемониално с масло“.

Исус поизлиза от еврейското име Йешуа (יְהוֹשֻׁעַ) и означава „Йехова е спасение“. На гръцки език се транскрибира и изписва като ησος.

Църква – в българския език думата църква има две значения: общество от вярващи в Исус Христос и християнски храм. В първото си значение термина води началото си от старогръцката дума „еклисия“ – събрание, а във второто от гръцката дума “кириакон”, което означава нещо което принадлежи на Господа.

Апостол – пратеник, благовестител

Догмат – установената вяра и доктрина от религия или идеология, не подлежаща на обсъждане или съмнение и приета за безусловна истина.

Ерес – Отклонение от учението на християнската църква (догмите), проповядвани от официалната църква.

Тринитарна ерес – ерес, касаеща учението за Света Троица

Христологична ерес – еретическо учение, касаещо личността на Исус Христос

Секта – религиозна общност, отделила се от официалната църква, като напълно отрича или изопачава установените от нея догми.

Разкол – разделение в религиозна организация – църква не на основа на религиозна доктрина, а поради вътрешно-дисциплинарна причина.

Автокефален – термин използван в източноправославните църкви, с който се обозначава самостоятелна църква, административно независима от останалите църкви.

Автономен – термин в Православието, обозначаващ поместна църква, получила самостоятелност по отношение на вътрешното си управление от една или друга автокефална цъква, в състава на която автономната църква е влизала като екзархия или епархия. Главата на автономната църква се избира на поместен събор с последвашо утвърждаване от страна на патриарха на Църквата-майка.

Диптих – терминът произлиза още от елините и римляните и с него са се означавали таблички за записи, състоящи се от две костни или метални дъсчици, снадени една за друга във формата на книга. Много често като синоним на диптиха се използва термина „поменик“. В Източното православие този термин се използва за да се обозначи подредбата на отделните поместни автокефални църкви.

Ватикан – църковна държава (вид теокрация), управлявана от епископа на Рим – папата. Всички най-висши държавни функционери са католически духовници от различни националности. Независимият град-държава е основан през 1929 г. с Латеранския договор между Светия престол и кралство Италия. Тя е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население. Разположена е на Ватиканския хълм в западната част на Рим, столицата на Италия, и е изцяло заобиколена от града.

Папа – глава и върховен суверенен йерарх на Римокатолическата църква, а в международното право – суверенно лице с изключителни пълномощия, защото едновременно притежава три неразделни функции на властта:

  • глава и суверен на Светия престол,
  • наследник на Свети Петър (първият епископ на Рим), глава на Католическата църква и неин върховен йерарх,
  • абсолютен суверен (монарх) на града-държава Ватикана.

Римската курия – орган на Католическата църква, чрез който папата управлява Църквата и Ватикана. Курията се дели на дикастерии и други служби, които имат строго определени правомощия и задължения. Най-важните дялове на Римската курия са Държавният секретарият и конгрегациите.

Кардинал – е почетна титла, давана от папите на църковни дейци, като водещи фигури в Римската курия, епископи на големи градове и изтъкнати богослови. Кардиналите образуват Кардиналска колегия, съвещателен орган, към който папите могат да се обръщат за съвети и съдействие при управлението на църквата. В случай на смърт или оттегляне на папата, новият папа се избира от членовете на Кардиналската колегия.

Протестант – етимологическата ретроспекция на съвременния термин „протест” показва, че древната му денотацията се свързва с „човек, който свидетелства публично” или „някой, който доказва нещо като свидетел”.

Евангелизъм – се извежда от гръцката дума „евангелие”, която в съвременния християнски свят е натоварена изцяло с религиозен смисъл. В античния свят денотацията на древногръцката дума „ευαγγέλιον“ се формира въз основа на семантичната история на думата, която етимологически се извеждата от ευ (добър) и ανγελω (известявам, нося послание).