Дохалкедонските църкви, наричани още нехалкедонските или древноизточни църкви. Други имена, с които са известни тези църкви в историческата и изследователската литература са: староориенталски, древноориенталски, малкоизточен, антихалкидонски, предхалкедонски, миафизити или монофизити. Дохалкедонските църкви водят началото си от несторианството и монофизитството, които се отделят от лоното на християнството, съответно на Ефеския (431) и Халкедонския събор (451).

Характерно за тях е, че те признават само догматическите формулировки на първите три Вселенски събора – Първият Никейски събор през 325 г., Първият събор в Константинопол през 381 г. и Ефеският събор през 431 г. както и голяма част от теологията и църковните традиции на древната християнска църква като доктрина за спасението, почитане на Богородица и светиите и изповядват Никейския символ на вярата. Основната теологическа разлика между тях Източното православие и Римокатолическата църква е христология. Ориенталското православие отхвърля халкидонското вероопределение и вместо това приема формулата на монофизитството. Различните църкви се управляват от свети синоди, с епископ, служещ като предстоятел. Тези предстоятели притежават титлите – патриарх, католикос или папа.

Ориенталските православни църкви като цяло са част от тринитарната никейска християнска традиция, проповядвана от днешните основните християнски църкви и представляват един от най-старите й клонове. Като едни от най-старите религиозни институции в света, Ориенталските православни църкви са изиграли важна роля в историята и културата на Армения , Египет , Еритрея , Етиопия , Судан и части от Западна Азия и Индия. В тези църквите се практикуват три много различни богослужебни обреди: арменският обред , повлиян от запада, западносирийският обред на сирийската църква и маланкарската църква в Индия, и александрийският обред на коптите, етиопците и еритрейците. Ориенталските православни църкви са автокефални църкви.