Развитието на исляма след смъртта на Пратеника Мухаммед

Али

Един от първите, приели исляма, племенник и зет на Пратеника Мухаммед (с.а.с), последният от Праведните халифи (656-661 г.)

Амр бин Ас

Сподвижник на Пратеника Мухаммед (с.а.с), завоевателят на Египет

Битката при Джелула (637 г.)

Битка, при която при мюсюлманите разгромили персийската войска

Битката при Джемел (656 г.)

Битка между  Али (р.а) и Айше (р.а)

Битката при Еджнадейн (634 г.)

Битка, завършила с победа за мюсюлманите срещу Византия

Битката при Кадисийе ( 636 г.)

Битка, при която сасанидите претърпели поражение срещу мюсюлманите

Битката при Моста (634 г.)

Битка, в която сасанидите победили ислямската войска

Битката при Нихавенд (641 г.)

Битка, в която сасанидската армия била напълно разгромена и тази победа била наречена “Победа на победите”.

Битката при Съффин (657 г.)

Битка, между Али (р.а.) и Муавия б. Ебу Суфян

Битката при Ярмук (634 г.)

Битка между мюсюлманите и Византия

Ебу Бекир

Един от първите, приели исляма, първият от Праведните халифи (632-634 г.)

Зиннурейн

Псевдоним на третия праведен халиф Осман, означаващ „Притежател на две светлини“.

Омаяди

Привърженици на Муавия;

Осман

Един от първите, приели исляма, третият от Праведните халифи (644-656 г.)

Умер

Вторият от Праведните халифи (634-644 г.)

Халид бин Велид

Велик пълководец, получил от Пратеника Мухаммед (с.а.с) прозвището Сейфуллах (мечът на Аллах)

Хариджити

Не приемащите халифатството на Али (р.а) и Муавия.

Шиити

Привърженици на Али (р.а)

Епохата на Омаядския халифат

Абдулмелик бин Мерван (685–705)

Един от най – великите омаядски халифи, построил Куббету’с- сахра в Eрусалим.

Битката при Поатие (732 г.)

Битка между омаядите и франкско-бургундските сили, която спира настъплението на арабите в Европа.

Велид бин Абдулмелик

Един от най- великите халифи на омаядите, останал в историята с големи териториални завоевания.

Йезид бин Муавие

Син на Муавия б. Ебу Суфян, омаядски халиф (680-683).

Муавия бин Ебу Суфян

Сподвижник на Пратеника Мухаммед (с.а.с) основател на омаядската държава (661-680 г.).

Омаядската джамия в Дамаск

Най – старият пример за изключителната ислямска култова архитектура, достигнала до наши дни.

Събитието при Кербала

Едно от най-тъжните събития в ислямската история, при което Хюсеин (р.а) – внук на Пратеника Мухаммед (с.а.с) и 72 негови подръжници станали шехиди (мъченици).

Умaр бин Абдулазиз

Омаядски халиф (717-720 г.), прочут със справедливостта си, допринесъл за разпространението на исляма в Маверау’н-нехир.

Хаджадж

Омаядски управител (валия) от 694 г. на Куфа и териториите на изток от нея, известен с жестокостта си.

Ислямската цивилизация в Андалусия

Ибн - и Араби

Андалуски суфи, оказал голямо влияние върху историята на ислямската мисъл и науката тасаввуф.

Ибн-и Бадже

Първият ислямски философ, роден и израстнал в Андалусия

Ибн-и Батута

Най-големият ислямски пътешественик на средновековието

Ибн-и Меймун

Еврейски учен в областта на религията, философията и медицината, роден в Кордоба

Ибн-и Рушд

Последният представител на мешаишката школа, философ, факих, медик

Ибн-и Туфейл

Андалуски учен в областта на философията и медицината

Ибн-и Халдун

Най-голямото име на историк сред мюсюлманите, автор на труда Мукаддиме („Встъпление“)

Идриси

Един от най-големите ислямски учени – географи на времето си.

Муса бин Нусайр

Омаядски командир, завоевател на Магриб-и Акса и Андалусия

Тарък бин Зияд

Съвместно с Муса бин Нусайр завоевател на Андалусия

Управление на Аббасидите, възход и падение на Аббасидския халифат

Аббас бин Абдулмутталиб бин Хашим

Чичо на Пратеника Мухаммед (с.а.с), дал името си на династията на аббасидите (750 – 1258 г.).

Мутасъм

Аббасидски халиф, който организирал тюркска охранителна част (822- 842).

Харун ер-Решид

Аббасидски халиф (786-809), управлявал 23 години и признат за халиф на мюсюлманите както на Запад така и на Изток.

Хулагу хан

Основател и първи владетел на монголския илханат (1256-1265).

Аббасидското културно наследство

Ебу Бекир Рази

Изтъкнат ислямски учен в областта на медицината и философията.

Ел Фараби

Осовоположник на ислямската философия от методологична, терминологична и проблематична гледна точка.

Ел-Кинди

Първият ислямски философ, основател на мешаишката школа.

Ибн-и Хишам

Ислямски учен в областта на историята, езиковед.

Имам Ахмед ибн Ханбел

Основател на ханбелитската правна школа.

Имам Малик

Факих, мухаддис, основател на ислямската правна школа Малики.

Имам Шафии

Основател на шафитската правна школа.

Имам-ъ Азам Ебу Ханифе

Основоположник на ханифитската правна школа.

Месуди

Ислямски учен в областта на историята и географията, пътешественик.

Табери

Ислямски учен в областта на тефсир, история, хадис и фъкъх.

Разпространението на исляма в Индия

Мухаммед бин Касъм ес-Сакафи (поч. 715 г.)

Омаядски командир, завоевател на Синд.

Султан Махмуд

Газневитски владетел (998-1030), извършил 17 похода в Индия и допринесъл за разпространението на исляма там.

Тюрките в историята на исляма. Селджуците.

Алаеддин Кейкубад I (1220–1237)

Владетел на Анадолската селджукска държава, отдал голямо значение на науката и покровителствал учените.

Алпарсан

Вторият владетел на Великата селджукска държава (1064 – 1072).

Битката Данданакан

Битка между селджуците и газневитите, довела до създаването на селджукската държава (1040 г.).

Битката Манцикерт

Битка между византийския император Роман IV Диоген  и селджукският султан Алпарслан, отворила вратите на Анадола за селджуците (1071 г.).

Битката при Кьоседаг (1243 г.)

Битка, в която селджукските турци претърпели тежко поражение от монголската армия, довела до разпад на държавата.

Битката при Талас

Битка, състояла между аббасидите (с помощта на тюркското племе карлуки) и китайците през 751 г.

Низамюл-мюлк (поч. 1092)

Един от най- успешните държавници в средновековния ислямски свят, на длъжността везир във Великата селдукска държава.

Роман IV Диоген

Византийски император от 1068 до 1071 г., претърпял поражение от селджукския султан Алпарслан в биката при Малазгирт.

Селджук бей

Родоначалник на селдукската династия

Тугрул бей

Първият владетел на Великата селджукска държава (1040 -1063)

Чагръ бей

Един от основателите на Великата селдукска държава

Възникване, разширяване и разпад на османската държава

Битката край Варна (1444 г.)

Разгром на кръстоносните войски от османците край Варна.

Битката при Косово поле (1448 г.)

Разгром на християнската армия от османците на Косово поле.

Битката при Мерджидабък (1516 г.)

Битка между османците и мемлюците в Сирия.

Битката при Риданийе (1517 г.)

Битка между османците и мемлюците в Египет.

Махмуд II (1808- 1839)

Един от най-дълго управлявалите султани, въвел редица реформи, премахнал еничарския корпус.

Мехмед II Завоевателя (1444-1446, 1451-1481)

Един от най-великите осм. султани, завоевател на Константинопол.

Мустафа Решид паша

Велик везир, вдъховител на Гюлханския хатишериф, ключова личност на реформаторското дело в османската държава.

Осман I (1302-1324)

Основоположник на османската държава.

Период на междувластие (1402-1413)

Единадесет годишна борба за власт между синивете на Баязид I, след битката при Анкара.

Селим I (1512-1520)

Първият османски султан, получил титлата халиф след завладяването на Египет.

Сюлейман I (1520-1560)

Един от най- великите и най-дълго управлявали осм. владетели, известен със законодателната си дейност, поет с псевдонима Мухибби.

Разпространение на исляма по българските земи

Битката при Никопол (1396 г.)

Разгром на кръстоносците от османските войски при Никопол.

Лала Шахин Паша

Пърият османски държавник назначен на длъжността бейлербей, завоевател на Йени Загра, Ески Загра, Филибе, Ихтиман и Самоков.

Мурат I (1362-1389)

Третият османски султан, завоевател на България.

Тимурташ Паша

Османски бейлербей, завоевател на Ямбол.

Османското културното наследство в България

Осман Пазвантоглу (1758-1807)

Местен управител на Видин, управлявал самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година.

Бали Ефенди

Поч. 1553 г. род. в с. Струмица (Македония), учен, суфи, автор на труда Фусусу’л-хикем

Мехмед Хюсрев паша

Самоковски валия, създал богата библиотека с 2485 тома книги.

Мимар Синан (1491 – 1588)

Османски архитект, войн, строител, поставил османската архитектура на върха на световната архитекура.