История на исляма

Един от първите, приели исляма, племенник и зет на Пратеника Мухаммед (с.а.с), последният от Праведните халифи (656-661 г.)

Сподвижник на Пратеника Мухаммед (с.а.с), завоевателят на Египет

Битка, при която при мюсюлманите разгромили персийската войска

Битка между  Али (р.а) и Айше (р.а)

Битка, завършила с победа за мюсюлманите срещу Византия

Битка, при която сасанидите претърпели поражение срещу мюсюлманите

Битка, в която сасанидите победили ислямската войска

Битка, в която сасанидската армия била напълно разгромена и тази победа била наречена “Победа на победите”.

Битка, между Али (р.а.) и Муавия б. Ебу Суфян

Битка между мюсюлманите и Византия

Един от първите, приели исляма, първият от Праведните халифи (632-634 г.)

Псевдоним на третия праведен халиф Осман, означаващ „Притежател на две светлини“.

Привърженици на Муавия;

Един от първите, приели исляма, третият от Праведните халифи (644-656 г.)

Вторият от Праведните халифи (634-644 г.)

Велик пълководец, получил от Пратеника Мухаммед (с.а.с) прозвището Сейфуллах (мечът на Аллах)

Не приемащите халифатството на Али (р.а) и Муавия.

Привърженици на Али (р.а)

Един от най – великите омаядски халифи, построил Куббету’с- сахра в Eрусалим.

Битка между омаядите и франкско-бургундските сили, която спира настъплението на арабите в Европа.

Един от най- великите халифи на омаядите, останал в историята с големи териториални завоевания.

Син на Муавия б. Ебу Суфян, омаядски халиф (680-683).

Сподвижник на Пратеника Мухаммед (с.а.с) основател на омаядската държава (661-680 г.).

Най – старият пример за изключителната ислямска култова архитектура, достигнала до наши дни.

Едно от най-тъжните събития в ислямската история, при което Хюсеин (р.а) – внук на Пратеника Мухаммед (с.а.с) и 72 негови подръжници станали шехиди (мъченици).

Омаядски халиф (717-720 г.), прочут със справедливостта си, допринесъл за разпространението на исляма в Маверау’н-нехир.

Омаядски управител (валия) от 694 г. на Куфа и териториите на изток от нея, известен с жестокостта си.

Андалуски суфи, оказал голямо влияние върху историята на ислямската мисъл и науката тасаввуф.

Първият ислямски философ, роден и израстнал в Андалусия

Най-големият ислямски пътешественик на средновековието

Еврейски учен в областта на религията, философията и медицината, роден в Кордоба

Последният представител на мешаишката школа, философ, факих, медик

Андалуски учен в областта на философията и медицината

Най-голямото име на историк сред мюсюлманите, автор на труда Мукаддиме („Встъпление“)

Един от най-големите ислямски учени – географи на времето си.

Омаядски командир, завоевател на Магриб-и Акса и Андалусия

Съвместно с Муса бин Нусайр завоевател на Андалусия

Чичо на Пратеника Мухаммед (с.а.с), дал името си на династията на аббасидите (750 – 1258 г.).

Аббасидски халиф, който организирал тюркска охранителна част (822- 842).

Аббасидски халиф (786-809), управлявал 23 години и признат за халиф на мюсюлманите както на Запад така и на Изток.

Основател и първи владетел на монголския илханат (1256-1265).

Изтъкнат ислямски учен в областта на медицината и философията.

Осовоположник на ислямската философия от методологична, терминологична и проблематична гледна точка.

Първият ислямски философ, основател на мешаишката школа.

Ислямски учен в областта на историята, езиковед.

Основател на ханбелитската правна школа.

Факих, мухаддис, основател на ислямската правна школа Малики.

Основател на шафитската правна школа.

Основоположник на ханифитската правна школа.

Ислямски учен в областта на историята и географията, пътешественик.

Ислямски учен в областта на тефсир, история, хадис и фъкъх.

Омаядски командир, завоевател на Синд.

Газневитски владетел (998-1030), извършил 17 похода в Индия и допринесъл за разпространението на исляма там.

Владетел на Анадолската селджукска държава, отдал голямо значение на науката и покровителствал учените.

Вторият владетел на Великата селджукска държава (1064 – 1072).

Битка между селджуците и газневитите, довела до създаването на селджукската държава (1040 г.).

Битка между византийския император Роман IV Диоген  и селджукският султан Алпарслан, отворила вратите на Анадола за селджуците (1071 г.).

Битка, в която селджукските турци претърпели тежко поражение от монголската армия, довела до разпад на държавата.

Битка, състояла между аббасидите (с помощта на тюркското племе карлуки) и китайците през 751 г.

Един от най- успешните държавници в средновековния ислямски свят, на длъжността везир във Великата селдукска държава.

Византийски император от 1068 до 1071 г., претърпял поражение от селджукския султан Алпарслан в биката при Малазгирт.

Родоначалник на селдукската династия

Първият владетел на Великата селджукска държава (1040 -1063)

Един от основателите на Великата селдукска държава

Разгром на кръстоносните войски от османците край Варна.

Разгром на християнската армия от османците на Косово поле.

Битка между османците и мемлюците в Сирия.

Битка между османците и мемлюците в Египет.

Един от най-дълго управлявалите султани, въвел редица реформи, премахнал еничарския корпус.

Един от най-великите осм. султани, завоевател на Константинопол.

Велик везир, вдъховител на Гюлханския хатишериф, ключова личност на реформаторското дело в османската държава.

Основоположник на османската държава.

Единадесет годишна борба за власт между синивете на Баязид I, след битката при Анкара.

Първият османски султан, получил титлата халиф след завладяването на Египет.

Един от най- великите и най-дълго управлявали осм. владетели, известен със законодателната си дейност, поет с псевдонима Мухибби.

Разгром на кръстоносците от османските войски при Никопол.

Пърият османски държавник назначен на длъжността бейлербей, завоевател на Йени Загра, Ески Загра, Филибе, Ихтиман и Самоков.

Третият османски султан, завоевател на България.

Османски бейлербей, завоевател на Ямбол.

Местен управител на Видин, управлявал самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година.

Поч. 1553 г. род. в с. Струмица (Македония), учен, суфи, автор на труда Фусусу’л-хикем

Самоковски валия, създал богата библиотека с 2485 тома книги.

Османски архитект, войн, строител, поставил османската архитектура на върха на световната архитекура.