История на исляма

Бейту’л-мал – държавна хазна

Джизийе – поголовен данък, плащан само от главата на семейството и с който били обвързани християните срещу свободното извършване на религиозните си задължения.

Ел- Фарук – прозвище на Умер (р.а), полученно от Пратеника Мухаммед (с.а.с) заради това, че разделил правдата от суетността.

Емиру’л – муминин – покровител, защитник на мюсюлманите, прозвище, което получил втория халиф Умар

Зимми – статут, който получават поданиците на ислямска държава, който гарантира свободата на религията и съвестта в замяна на данък джизие

Мусхаф – книга между две корици

Мусхаф – книга между две корици

Халиф – държавен глава, наследник на политическата власт на Мухаммед (с.а.с) и натоварен с длъжността да бъде имам (водач)и религиозен покровител на мюсюлманите.

Хулефа- и рашидин – наименование на първите четирима халифи, избрани след смъртта на Пратеника Мухаммед (с.а.с), Праведни халифи.

Куфа – средновековен град в централен Ирак, разположен на река Ефрат, на 170 км южно от Багдад

Мевали – наименование на приелите исляма неараби

Омаяди – първата ислямска династия, след Хулефа –и рашидин, управлявала между 661-750

Сунити – последователи на „сунната”, която обхваща практиките и изказванията на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Шехид – мъченик

Шиити – привърженици на Али (р.а), според които, Пратеника Мухаммед (с.а.с) е посочил своя зет за наследник (халиф)

Андалусия – дн. автономна област в Испания, в средновековието наименование на територии в Испания под омаядско владичество

Асрул- вилят – „Епохата на управителите“

Мединету’з – Зехра – име на дворец, символ на ислямската архитектура в Андалусия и град, който бил изграден около двореца

Медресе – ислямско религиозно училище

Месджид – и Куртуба – едно от върховните постижения на ислямското изкуство в Испания

Месджид – място, за извършване на молитва

Мешаийе – наименование на философски течения в ислямското общество, възприели за основа философската система на Аристотел

Мувахиди – династия, управлявала в Северна Африка и Андалусия (1130-1269)

Мулуку’т – Таваиф – епохата, в която Андалусия е управлявана от княжества (1031 – 1090)

Мурабити – династия и държава, управлявала в Северна Африка, Андалусия и островите Балеар (1056-1147)

Аббасиди – династия, произхождаща от рода на Аббас – чичото на Пратеника Мухаммед (с.а.с) и властвала между 750 – 1258 г.

Бермекиди – влиятелно и авторитетно семейство, изиграло важна роля в управлението на аббасидската държава.

Самара – град, създаден от аббасидския халиф Мутасъм (822 – 842) на 100 мили разстояние северно от Багдад.

Сахихул – Бухари – сборник, съдържащ достоверни предания от Пратеника Мухаммед (с.а.с), събрани и прицизирани от Имам Бухари.

Сахихул – Муслим – сборник, съдържащ достоверни предания от Пратеника Мухаммед (с.а.с), събрани и прицизирани от Имам Муслим.

Авасъм – наименование на укрепителни погранични градове, построени между ислямските държави и Византия

Бейту’л – хикме – „ Дом на науките“, име на центровете за преводи и високо научни изследвания, използвано в средновековната ислямска научна и културна история.

Тефсир – тълкуване на Куран- и Керим

Хадис – термин, обозначаващ думите, действията и препоръките предадени от Пратеника Мухаммед (с.а.с); научна дисциплина.

Мухаддис – човек, занимаващ се с изучаването и предаването на хадиси

Фъкъх – ислямско право

Газневити – тюркска държава в Средна Азия (963 – 1186)

Айдън – емират с център Бига

Гермиянски емират – емират с център Кютахия

Ешреф – емират с център Гургурум

Исфендияр – емират с център Кастамону

Карамански емират – емират със столица Ерменак, после Ларенде и накрая Кония

Караханиди – тюркска династия, властвала в Маверауннехир и източен Туркистан.

Кареси – емират с център Пергам и Балъкесир

Кервансарай – голяма обществена сграда, която служи като място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани

Кънък – огузко племе, от което произлиза селджукската династия.

Кюмбет – наименование на тюрбетата, строени през периода на селдуците

Ментеше – емират с център Балат

Низамийе – наименование на медресетата, създадени от Низамюл – мюлк както в Багдат така и в различни градове под управлението на Великата селджукска държава.

 Османски емират – емират с център Бруса и после Никея

Сарухан – емират с център Маниса

Селджуци – една от най – големите динсати от ислямския период, основана от тюрките (1040-1308).

Хамид – емират с център Бурлу

Бей – най-общо господин, благородник; също племенен вожд, управител, военачалник, високопоставено лице.

Бейлик – територия, управлявана от бей; тюркско княжество, синоним на емират.

Везир – титла, давана на управители на провинции и други най-високопоставени държавни сановници с ранг министри.

Велик везир – глава на имперската администрация и главнокомандващ войската при отсъствие на султана.

Гюлхански хатишериф (3 ноември 1839)- провъзгласен от Султан Абдулмеджид в парка Гюлхане хатишериф бележи началото на Танзиматските реформи.

Кайъ – огузко племе, от което произлизат османците.

Паша– титла и прозвище на висши военни и административни лица.

Султан – титла на владетел, който още при селджуците измества арабските мелик и емир. При осм. се употребява паралелно с перс. – шах и падишах, както и с тюркската -хан.

Танзимат – период на демократични реформи в османската държава (1839 -1876), който слага начало на нейната европезация.

Удж – букв. „край“. Гранични земи с данъчен и административен имунитет, предоставени на племенните вождове в Мала Азия, срещу задължението да осигурят защитата им.

Уджбей – управител на удж

Халиф – приемник на Пратеника Мухаммед (с.а.с) и лидер на мюсюлманската общност. Османският султан Селим I получава титлата халиф след завладяването на Египет.

Хатишериф – свешено писмо, послание; свещен султански декрет.

Бейлербей – военен и административен началник на еялет (най-голямата адм.тер. единица в Османската империя до реформите от XIX в.) наричана още бейлербейлик.

Вакъф – движимо или недвижимо приходоносно имущество, завещано от притежателя му за религиозни или благотворителни цели.

Визе – юруци, заселени в Тракийската част на днешна Турция както и в Диметока и Хасково.

Дервиш – букв. „беден“, „нищ“. Член на мюсюлманско религиозно братство, придаващо особено значение на доброволната бедност като път към Бога.

Джизийе – поголовен данък, плащан само от главата на семейството и с който били обвързани християните срещу свободното извършване на религиозните си задължения

Коджаджък – юруци, заселени Варна, Провадия, Айтос, Рус касръ, Ахйолу, Карнобат, Шумен, Бургас и Къзълагач, Ямбол, Пловдив, Силистра, Хаджъоглу Пазарджик,

Кумани – тюркско племе къпчаци, наричани от византийци и латини кумани.

Къпчаци – тюркско племе от западните гьоктюркски общества.

Налдьокен – юруци, заселени в Ихтиман, Татарпазаръ, Пловдив, Ямбол, Шумен, Варна, Провади, Силистра, Айтос, Ловеч, Никопол, Хасково, Чирпан, Казанлък, Ески Загра.

Печенези – тюркско племе, населяващо през IX-XII.век степите на север от Черно море

Танръдаг (Карагьоз) – юруци, заселени в Ески Загра, Йени Загра, Къзанлък, Карнобат, Филибе, Варна, Хърсова, Силистре, Шумну, Провади, Нийболу, Търнова и Разград.

Узи – тюркско племе, влизащо в състава на западнотюркския хаганат.

Юруци – тюркско номадско племе, преминало от Анадола в Румелия и организирано като помощен военен корпус.

Агушевите конаци – с. Могилица, Смолянска област, строени в срадата на XIX. век от български майстори.

Банябашъ джамия – джамия в София, построена през 1566-1567 г. от Молла ефенди Кадъ Сейфуллах.

Безистен – покрит пазар, намиращ се в центъра на търговските райони на османските градове, на който се съхранявали и продавали ценни стоки.

Вакъф – Движимо или недвижимо имущество, завещано за вечни времена от неговия собственик с цел, спечелването на доволството на Всевишния Аллах.

Джамия – Терминологично място за събиране. Място, в което мюсюлманите се събират за молитва.

Имарет – Безплатна кухня, предназначена за учащите в медресетата, джамийските служители, бедните, пътниците.

Макбул Ибрахим паша джамия – джамия в Разград, датираща от XVI век.

Медресе – Мюсюлманско духовно училище, в което принципно се изучават ислямски дисциплини и частично и други дисциплини.

Месджид (месджит) – реч. зн. място за седжде. Малка джамия без минаре, в която не се изпълняват джума и байрам намаз.

Теке – дервишка обител; гробница на духовна личност, пр която са построени и жилищни помещения за живеещите в нея негови последователи и поклонници.

Текето Акязълъ – паметник на културата, понастоящем в границите на с. Оброчище, обл. Добрич.

Томбул джамия (Шериф Халил паша джамия) – най-голямата джамия в България; построена е през XVIII век и е паметник на културата.

Тюрбе – Гробница на виден държавник, мюсюлмански духовник или др. видна личност, над която е изградена куполна постройка.

Хамам – османска баня

Хан – Гостилница, странноприемница

Кюллийе – джамийски комплекс, включващ медресета, библиотеки, имарети, ханове, хамами,