Аврам, Исак, Яков: Патриарсите на еврейския народ

Адонай, Елохим: Господар, Всевишен, имена на Бог, произнасяни от евреите

Амида: Молитва, която се произнася стоейки прав при всеки от молитвените обреди, сутринта, след обяд и вечерта, като се прочитат общо 18+1 благословии

Арвид: Вечерна молитва след залез слънце

Арон Акодеш: Свещения щкаф, който се намира на източната страна в залата на Синагогата и в него се съхраняват пергаментовите свитъци на Тората (Петокнижието) , които се изваждат по време на мелитвата всяка събота сутринта или при празници.

Бет Амикдаш: Свещения храм в Йерусалим, разрушен през 70. г. от н.е. от войските на император Васпиан Тит

Бима: Катедра, повдигната маса, от която свещеника или равина се обръщат към молещите се. На тази катедра се поставя и Тората за прочитане на откъса всяка събота сутринта.

Диаспора: от гръцки „разселение“, означава обособена етническа общност, живееща за постоянно време извън историческата си родина

Кадиш: Еврейска свещена и заупокойна молитва на Арамейски език, прочетена по време на ежедневната еврейска молитвена церемония, като при по-специални случаи Кадиш се чете многократно.

Кала: на езика Ладино, „Кала“ произлиза от „Кехила“ означава Еврейска общност или Синагога при Сефарадските Евреи

Кехила: Еврейска общност, която има своя Молитвен дом- Синагога.

Котел Маарави: Буквално „Западна стена“ Това е западната външна стена на Свещения Храм в Йерусалим, останала след разрушаването му през 70 г.от н.е. Познаваме я като „Стената на Плача“. Това е най-свещеното място за молитва на евреите от цял свят.

Менорá: Еврейски свещник със 7 свещи, изобразяващ 7-те дни на седмицата

Мидраш: Изследване, изучаване. Думата може за означава също помещение в Синагогата, за обучение, а и за молитви

Минха: Еврейска молитва, веднага след обяд

Минян: Кворум от 10 мъже евреи, необходим за пълното провеждане на молитвата

Мицва: Правило за поведение и за действие, заложено в Тората и в Талмуда, което трябва да спазва религиозния евреин

Моисей: пророк, живял около 1359-1236 пр.н.е., еврейски водач, извел народа от робството в Египет, в диалог с Бог, той получава Тората, святото писание на евреите.

Монотеизъм: религия, проповядвана от Аврам, вярвайки само в един Бог.

Монотеистични Религии: Юдаизъм, Християнство, Ислям

Парашат Шавуа: Седмичен откъс от Тората който се прочита от молещите се по време на съботната молитва, 52 откъса през годината.

Сара, Ребека, Леа и Рахел: жените на патриарсите на еврейския народ

Синагога: от гръцки, означава „Място за Събрание“ – еврейски молитвен дом, с еднотипна молитвена зала , но в сграда, построена според архитектурните стилове на страната и на епохата.

Талмуд: Общо название на учение и огромен брой от книги, създадени от равини между 2. и 5. век от н.е., в които се тълкува така наречената „Устна Тора“ – многобройни правила и закони в еврейския живот, предавани устно векове наред, някои от които са заложени в Моисеевото Петокнижие или Писмената Тора. Като резултат са постулирани общо 613 основни правила , наречени Мицвот, които трябва да спазва религиозния евреин, а също е написавн един огромен брой от книги

ТАНАХ: Съкращение от 3 думи : Тора, Невеим, Хтовим

Т : Тора (Учение, закон) : 5 книги, Битие, Изход, Левит и Числа, Второзаконие

Н: Невиим (Пророци) : 8 книги

Х: Хтовим (Писания) : 11 книги

24 свещени книги, наречени общо „Стар Завет“ , канонизирани около 350 г. пр.н.е.

Тора: Закон, Инструкция, Моисеево Петокнижие, Първите пет книги от Библията: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, Основа на Еврейската Религия

Ур – Халдея: в Месопотамия, днешен Ирак земята , където е роден Аврам

Ханаан: днешни Сирия , Израел, Ливан, земята, където се е заселил Аврам

Шахрит: Сутрешен еврейски молитвен обряд

Шма Исраел, Адонай Елохену, Адонай Ехад: Чуй народе на Израел, Бог е всевишен, Бог е единствен – молитва , която се произнася със затворени очи няколкократно при всеки молитвен обряд. С това молещият показва близостта си до Бога.

Шул: на езика Идиш, означава Еврейски молитвен дом- Синагога при Ашкеназките общности в Централна и Източна Европа.

Месец Ав: (между юли и август) ,на 9. Ав (на Иврит Тиша БеАв) се ознаменува един от най-тъжинте моменти в еврейската история, разрушаването на Свещения Храм от Римляните през 70 г.от н.е..

Месеци Адар 1 и Адар 2: Повтаряне на еврейския месец Адар (ранна пролет) през високосна година, примерно 5779 (2018-19). На 13. Адар (при високосна година през Адар 2 започва веселият празник Пурим

Месец Кислев: (ноември-декември) , От 25. Кислев се чества, 8 дни, големият празник Ханука , за освобождаването на Свещения Храм в Йерусалим.

Месец Нисан: ( между април и май) – еврейския месец през който на 14. Нисан при пълнолуние започва най-големият еврейски празник- Песах (Излизането на еврейския народ от Египет)

Месец Сиван: (между май и юли) , 49 дни след 2. Ден на Песах , на 6. Сиван се чествува празника Шавуот, деня в който Бог е връчил ан Моисей Тората.

Месец Тишри: еврейски месец (между септември и октомври), в който се празнуват и ознаменуват най-много празници:

На 1. Тишри е първият ден на Новата еврейска година Рош Ашана,
На 9. Тишри е най- значимият еврейски ден – Йом Кипур, деня на опрощението
На 14. Тишри вечерта започва 7-дневния празник Сукот, празник за края на реколтата и плодородието.
На 22. Тишри се чества големият празник Симхат Тора (радост за Тората), от този ден започва отначало цикъла на съботното четене на части от Тората.

Рош Ходеш: Нов месец – Начало на нов еврейски месец, който се посреща с молитви

Относно еволюцията на някои свещени Еврейски думи : от Древно – Египетската символика до тяхната буквено-цифрова стойност в Ивритската азбука

Адонай, Ел, Елоим : Господар, Бог, Всевишен – имената на Бог, които произвнасят евреите в молитвите

Алеф Бет-Иври(т): Еврейския алфабет (Еврейска Азбука)

Ейé Ашер Ейé – „Аз съм, който съм“ – думите, с които според преданието Бог е отговорил на въпроса на Моисей за неговото име.

Електрон: от гръцки Кехлибар

Заав: Злато

Йехова или Яхва: името на Бог записано с 4 букви на Иврит, което евреите нямат право да произнасят. На гръцки това съчетание от 4 букви се нарича Тетраграмон

Кеммет: Египет, на древно-египетски и означава „Черна земя“ , става дума за плодородната почва около реката Нил

Маим: Вода

Мицраим: Египет, на Иврит. Това буквално се превежда като „Във или Между Теснината“ и се отнася определено до плодородната долина на Нил.

Наар: Река

или

Нахал: Поток, има вероятност името на реката Нил да произлиза от тези две думи на Иврит

Небу: Злато, древно-египетска дума

Секал: Кехлибар, древно-египетска дума

Тетраграмон: от гръцки- съчетанието от 4-те букви, YHWH което е името на Бог

Хашмал(-им): на Иврит, искряща(-и) светлина(-и), възможно название също за Кехлибар. Иначе в днешно време думата Хашмал на Иврит означава Електроенергия

Анолад-и: Новороден/и

Беер Шева: Седем кладенци – град в Израел

Водохранилището на Силоам: Свещен извор на прясна вода в Йерусалим

Гематрия: Аритметични операции с думите в иврит. Всяка от 22-те букви на иврит има своята цифрова стойност в азбуката и всяка дума има стойност от аритметичния сбор на буквите в нея. Оттам е създадено през вековете цяло учение, което е основа на еврейската мистика и което се опитва да обясни Божествената зависимост между две думи, които имат еднакъв аритметичен сбор.

Графични символи на монотеистичните религии: Графични знаци при юдаизма, християнството и исляма. В християнството религиозни символи са също иконите.

Икапер (Кипур): Изкупление, пречистване

Мабул: Потоп

Маим: Вода

Миква: Еврейска ритуална баня

Мицраим: Египет

Симхат Бейт Ашоева: „Радост по разливането на свежа вода в Храма“ – молитви по време на празника Сукот.

Сукот: Седемдневен празник, в който евреите се молят за дъжд и за плодородие

Талмуд: Общо название на учение и огромен брой от книги, създадени от равини между ІІ-V в., в които се тълкува т.нар. Устна Тора – многобройни правила и закони в еврейския живот, предавани устно векове наред

Тума: Нечистота

Шамаим: Небе

Ашкеназки евреи: Евреи, преселили се в Ашкеназ (земи в Германия)

Диаспора: от гръцки „разселение“ – Обособена етническа общност, живееща за постоянно време извън историческата си родина

Древни имена на иврит и арамейски на държави и области (от Тората и Талмуда): Ашкеназ: Германия

Куш: Етиопия

Мицраим: Египет

Оду: Индия

Сефарад: Иберийският полуостров

Царфат: Франция

Иврит и арамейски: Двата семитски библейски езика, на които са говорели евреите, голяма част от Талмуда е написана на арамейски, а също и много молитви, примерно Кадиш.

Идиш: Език на ашкеназките евреи с основа античния немски, смесен с иврит

Ладино (шпаньолски): Език на сефарадските евреи с основа античните испански и португалски, примесен след 1492 г. с турски и други езици на Балканския полуостров

Романьоти: Евреи, преселили се в Мала Азия

Сефарадски евреи: Евреи, преселили се в Сефарад – Испания и Португалия

Тиша БеАв: 9 ден от месец Ав, в година 3830 по еврейския календар (70 г.) (през 2021 съвпада с 18 юли); Денят на разрушаването на Свещения Храм.

Хакетия: Език на сефарадските евреи с основа античните испански и португалски, примесен след 1492 г. с арабски от Северна Африка.

Арба Турим: „Четири реда или редици“ – сборник от равин Хакобо бен Ашер, ХІV в.

Ашкеназки: Немскоеврейски произход

Баал А-Турим: Господар на редовете – псевдоним на равин Хакобо бен Ашер, ХІV в.

Бейт Йосеф: „Домът на Йосиф“ – книга на равин Йосиф Каро за еврейския закон

Йешива: Еврейско религиозно висше училище

Мишне Тора: „Повторение на Библията“ – книга от равин Моше бен Маймон, ХІІІ в.

РАМБАМ: Съкратеното име на равин Моше бен Маймон, ХІІІ в.

РАШИ: Съкратеното име на равин Шломо бен Йцхаки, ХІІІ в.

РЕМА: Съкратеното име на равин Моше Исерлес, ХVІ в.

РИФ: Съкратеното име на равин Йцхак Алфаси, ХІІ в.

РОШ: Съкратеното име на равин Aшер бен Йехиел, ХІІІ в.

Сефарадски: Испаноеврейски произход

Сефер– А-Халахот: „Книга на законите“ – труд на равин Йцхак Алфаси, ХІІ в.

Сефер Йад А-Хазака: „Книга на силната ръка“ – от равин Моше Бен Маймон, ХІІІ в.

Халаха: Еврейски закон

Шулхан Арух: „Сложената или подредената маса“ – основна книга на равин Йосиф Каро, която улеснява много изучаването на еврейския закон и представлява един опростен кодекс на еврейския закон.

Ашкенази: От немскоеврейски произход, предимно от Германия, Полша, Русия

Идиш: Немскоподобен език, който говорят ашкеназките евреи

Ладино: Шпаньолски; испаноподобен език, който говорят сефарадските евреи

Мозаична конгрегация: Вид реформистка еврейска общност, от началото на ХХ в.

Нетурей Карта: от вавилонско-арамейски език – „Пазители на Града“ – ултраортодоксно еврейско движение

Равин: Духовен ръководител на една еврейска общност

Сефаради: От испаноеврейски произход, дошли от Иберийския полуостров

Синагога: от гръцки език „място за събрание“ – Еврейски молитвен дом

Хазан: Еврейски свещеник, който води службата в синагогата

Агада: Илюстрована книга с разказ за излизането на евреите от Египет, чете се на празничната вечеря за започването на Песах

Бар Мицва: Момче на 13 г., с известна зрялост, спазващо еврейския закон

Бат Мицва: Момиче на 12 г., с известна зрялост и спазващо еврейския закон

Биркат А-Мазон: Молитва- благословия, която се произнася след ядене

Брит Мила: Обрязване

Йом Кипур: Денят на опрощението

Йорцайт: от езика идиш – Една година след смъртта на близкия човек

Кашер: Позволена храна

Кашер Ле-Песах: Храна със специално разрешение за празника Песах

Кашрут: Наука, правила за определяне на позволени и забранени храни

Мацá: Хлебна питка, изработена без мая, за празника Песах

Менорá: Еврейски свещник със 7 свещи, изобразяващ 7-те дни на седмицата

Моел: Медицинско религиозно лице, което извършва обрязването според еврейския закон

Песах: Празник за излизането на евреите от Египет, около 1200 г.пр.н.е.

Пурим: Празник за спасението на еврейския народ в Персия, V в.пр.н.е.

Рош А-Шана: Еврейската Нова година

Седер Песах: Празнична маса за вечерта на започване на празника Песах

Симхат Тора: Празник на Тората. Започва цикъла на четене на откъси от Тората

Сукот: Празник на плодородието

Талет: Плащ, с който молещият се евреин се покрива за сутрешната молитва

Трефа: Забранена храна

Ту Бе-Шват: 15 ден от еврейския месец Шват; Празник на дърветата и плодовете

Халаха: Еврейски закон

Ханука: Празник за освобождението на евреите от елинско робство, 150 г. пр.н.е.

Ханукия: Еврейски свещник с 8 свещи, които се палят една след друга през 8-те дни на празника Ханука.

Харосет: Паста, направена от ябълки, орехи, канела и мед, за празника Песах

Хевра Кадиша: Погребално общество в еврейската общност, която подготвя покойника за вечния му път

Шавуот: Празник за връчването на Тората, 49 дни след Песах.

Шива: Седмица след смъртта на близък от семейството

Шлошим: Месец след смъртта на близък

Шохет: Религиозно лице, което извършва клане на добитък според еврейския закон

Ашкенази: От немскоеврейски произход, предимно от Германия, Полша, Русия

Идиш: Немскоподобен език, който говорят ашкеназките евреи

Ладино: Шпаньолски; испаноподобен език, който говорят сефарадските евреи

Мозаична конгрегация: Вид реформистка еврейска общност, от началото на ХХ в.

Нетурей Карта: от вавилонско-арамейски език – „Пазители на Града“ – ултраортодоксно еврейско движение

Равин: Духовен ръководител на една еврейска общност

Сефаради: От испаноеврейски произход, дошли от Иберийския полуостров

Синагога: от гръцки език „място за събрание“ – Еврейски молитвен дом

Хазан: Еврейски свещеник, който води службата в синагогата

Агада: Илюстрована книга с текст, описващ излизането на евреите от Египет, чете се на празничната вечеря за празника Песах

Агадата от Сараево: Агада, изработена в Барселона през ХІV в., донесена в Сараево от прогонено през 1492 г. еврейско семейство. Това е една от най-големите ценности от еврейското културно наследство.

Беса: от албански – Клетвено обещание на албански мюсюлманин да опази живота на човек с риск за собствения си живот.

Кала Шалом (Кехила Шалом): Синагогата „Шалом“ на о-в Родос

Пораджмос: от езика рома – Масовото изтребление на населението рома от Европа през ІІ Световна война, 1941-1945 г.

Сифрей-Тора: Множествено число от Сефер Тора; Книга (или пергаментов свитък) на Петокнижието. Тук се касае до 8 пергаментови свитъка – Тора от ХІІ в., които са се намирали в синагогата „Шалом“ на Родос

Холокост: от гръцки – Масовото изтребление на евреите от Европа през ІІ Световна война, 1941-1945 г.

Алианс юниверсел исраелит: от френски – Център за разпространение на френски език и френско-еврейска култура; в България от 1860 г.

Бет Ам: Народен дом, името на Еврейския културен център в София

Идиш: Немскоеврейски език, говорен от ашкеназките евреи

Ладино: Испаноеврейски език, говорен от сефарадските евреи

Пеле Йоец: „Книга за еврейската етика“, написана от равин Елиезер Папо, живял в Силистра през ХVІІІ-ХІХ в.

Шулхан Арух: Книга – кодекс на еврейския закон, написана от равин Йосеф Каро, живял и работил в Никопол през ХVІ в.