Религиозно многообразие и права на човека

Религиозно разнообразие (religious diversity) – разбиране, че религиозната карта на света или на отделни страни е сбор от религиозни различия; религиозното различие се схваща като ценност за отделната група и за цялата общност

Религиозен плурализъм (religious pluralism) – процес на нарастване на религиозното разнообразие, неговата нормативна оценка; отношение или политика към разнообразието от религиозни възгледи, съществуващи заедно в обществото; уважение и приемане на другостта (религиозната идентичност) на другите (различните по вяра) и признаване правото на религиозно различие.

Религиозна плурализация (religious pluralization) – социалните мерки за улесняване на религиозния плурализъм, т.е. признаване, институционално уреждане, одобрение, подкрепа и покровителство; антипод на ограниченията, социалното изключване и дискриминацията.

Религиозна конверсия – преминаване към друга религия или изповедание

Религиозната идентичност – идентичност на основата на конфесионален признак, формиранаи проявяваща се в рамките на големи обществени групи; отговаря на въпросите: Вярвам ли? В какво вярвам? Като вярващ, как трябва да (не) изглеждам, да (не) се държа, да (не) правя? Признават ли ме за религиозен другите?; реализира се в личната религиозност.

Десекуларизация – „бум“, витализиране и обновление на традиционните религии в съвременността; завръщане на религиозността, съчетана с промяна, мутация на традиционните религии и религиозност в нови форми

Приватизация на религията – белег на религията през Модерността, когато колективното съзнание намалява, общите дейности се фрагментират, религията става въпрос на личен избор, а не задължение, контролирано от обществото

Теономия – налагане на Божия закон в обществото; Бог или неговата воля са закони на вселената, природата, мисленето на човека и неговата етика

Автономия на религиозния избор – състояние, при което религията се възприема като резултат от лично решение на човека; възможна през Новото време

Индивидуални права и свободи, свързани с религията –  свободата на съвестта, на словото и печата и правото на сдружаване

Колективни права и свободи, свързани с религията – право на свободно практикуване на религията (на култа), на свободно извършване на богослужения и на свободно пропагандиране на идеите.

Право на свобода на съвестта – правото на всеки да има свои собствени разбирания за заобикалящия го свят, за добро и зло, да избере сам своя религия или убеждения (включително атеистични) и да може да ги променя и изповядва

Всеобща декларация за правата на човека (1948) – основен правен документ в сферата на човешките права и свободи, приета от ООН; всички държави членки, подписали Декларацията, имат задължението да я спазват и да я включат в националните си законодателства.

Религиозен монополизъм – регулиране на религиозното разнообразие, при което държавата подкрепя само една деноминация, която е доминираща

Религиозен олигополизъм – регулиране на религиозното разнообразие, при което държавата приема религиозното разнообразие, но демонстрира предпочитание към определена деноминация, а останалите потиска

Религиозен плурализъм – регулиране на религиозното разнообразие, при което държавата подкрепя религиозното разнообразие

Лаицизъм – религията и религиозното не са видими и не участват в обществения живот

Европейски съд по правата на човека (1998) – институция, свързана с международното осигуряване на човешките права, вкл. религиозния плурализъм, седалище в Страсбург

Свидетели на Йехова (1876) – американска деноминация на християнска основа, част от Новите религиозни движения

Световен съвет на църквите (1948) – международна консултативна организация на християнските вероизповедания за църковен диалог и постигане на християнско единство; има икуменически цели

Хюмън райтс уоч (Human rights watch) (1978) – неправителствена правозащитна организация, която има цел да следи и алармира за спазването на човешките права по света

Стигматизация – категорично и силно осъждане, осмиване, социално изключване на социално различните

Социален стереотип – обобщена, неясна и неточна представа за културния Друг, която се гради на пряка или опосредствана информация от социокултурната среда. Има положителни, неутрали и отрицателни стереотипи.

Социална дистанция – степен на нагласа, желание, склонност за общуване с културния Друг, свързани със семейството, образованието, труда, политиката и др. Има къси и дълги дистанции.

Реч на омразата – употреба на обидни и засягащи достойнството и доброто име на културния Друг думи, изрази и др.

Юдеофобия – страх от религиозно различните евреи, превърнат в обществено изключване и осъждане от І в. насам

Ислямофобия – страх от религиозно различните мюсюлмани, силно разпространен в християнския свят от Средните векове до днес

Конфесионално обучение – преподаване на знания от религията в отделен учебен предмет, независимо какъв е неговият статут и хорариум, и най-често от богослови (цивилни или духовни лица)

Неконфесионално обучение – преподаване на знания за религията, което се прави в отделен предмет с неутрално название или в останалите хуманитарни предмети. Преподаването се извършва от небогослови и цели да формира представи за равноценност на религиите и отношения за тяхното разбиране и уважение

Гражданска религия – институционализиран сбор от свещени вярвания, символи и ритуали на американската нация; универсална религия на нацията

„Черни“ църкви в САЩ – протестантски църкви в САЩ, при които се наблюдава смесване на християнските с ритуалите на западноафриканските религии; повечето са в южната част на страната

Консервативни църкви в САЩ – конгрешански и петдесятни

Либерални църкви в САЩ – презвитерианска, лутеранска, методистка епископална (англиканска), баптистка

Държавен конфесионализъм – форма на религиозен монополизъм, при която държава и църква се поддържат взаимно, въведен по времето на ген. Фр. Франко (1936-1975) в Испания

Секуларизация – надделяване на светското начало над религиозното в държавата и обществения живот; изземане на църковна собственост от държавата

Лаицизъм – пълно отделяне на църква и държава; невъзможност на/забрана за религиозното да присъства в публичното пространство

Религиозен „бум“ – нарастване на религиозността на населението, изразяващо се в повишен интерес към участие в религиозните дела, с посещение на молитвени места и служби, за християните – участие в тайнства; с лазширяване дарителските практики; с увеличаване мястото н видмостта на религиозното в публичния живот