Сийер

Айет – най-малката структурна единица на Курана, съставна част на сурата

Коран – и Керим – свещенната книга на ислямската религия

Мегази – термин, с който се обозначават творбите, с оновна тема войните и военните действия на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Мунафък – двуличник, човек, който на думи потвърждава, че е мюсюлманин, но не е повярвал със сърцето си.

Сахабе – термин, обозначаващ участниците в проповедите на Пратеника Мухаммед (с.а.с); сподвижник.

Сийер – мн. чис. на думата сирет, която означава поведение, състояние, път, морал, характер, разказ за живота.

Сура – термин, с който се обозначават отделните глави в Куран – и Керим; В Куран’а има 114 сури.

Табийн – наследници на сахабетата.

Тефсир – термин, обозначаващ тълкуването на Куран-и Керим; научна дисциплина;

Хадис – термин обозначаващ думите и действията на Пратеника Мухаммед (с.а.с); научна дисциплина, изучаваща преданията за Мухаммед (с.а.с)

Асабийет – готовност за защита на близките по бащина линия по всяко време или в случаите, когато племето имало право или не.

Веля – покровителство

Дживар – гаранция за официална защита

Ибадет – служба към Всевишния Аллах

Кааба – най-свещенното място в исляма

Мевали – мн. чис. на термина „мевля” – средната класа, между робите и свободните, роби, получили свободата си.

Мехир – откуп при женитба

Муалакат–ъ себа – Седем оди на известни арабски поети от периода на невежеството, които били харесвани и окачени по стените на Кааба

Никях-ъ бедел – брак, при който мъжете разменяли съпругите си

Никях-ъ мута – срочен брак

Никях-ъ шиар, разменяли дъщерите си, за да не плащат откуп (за булката) и мехир

Рифаде – Длъжност, която отговаряла за храната на поклонниците и то предимно за бедните.

Сикайе – длъжност, която осигурявала напитките за посетителите.

Халиф – съюзник, споразумяващ се

Хиджабе – и Сидане – длъжност за oхраняването на Кябе

Хълф – споразумение, съюз

Ебу’л – Касъм – бащата на Касъм – прозвище, което получил Хз. Мухаммед (с.а.с) заради арабския обичай да се дава прозвище според името на първородното дете.

Емин – доверен човек, който е уверен и сигурен в себе си, прозвище на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Мюшрик – човек, който оприличава Всевишния Аллах с други измислени божества.

Хаджер-и Есвед – Черния камък, за който се предполага, че е поставен от Хз. Ибрахим, за да бъде определено мястото, от което да започва обикалянето на Кааба.

Хълфу’л-Фудул – Съюз на добродетелните, натоварен да съблюдава принципите на справедливост и оказва подкрепа на онеправданите.

Вахий–откровение, да хвърлиш в сърцето истината, да вдъхновиш, последователен и бързо идващ знак, пътищата за известяване на пророците от Аллах.

Дару’л Еркам – къщата, от която Пратеника Мухаммед (с.а.с) отправял своя призив в първите години на пророчеството.

Таваф – ритуален обход на Кааба

Фетрет-и вахий – прекъсване на откровението, което продължило близо три години.

Хира – име на планина, в подножието на която се намира пещерата, в която Пратеника Мухаммед (с.а.с) получил първото откровение.

Абисиния – дн. Етиопия

Исра – нощното пътуване на Пратеника Мухаммед (с.а.с) от Месджид-и Харам до Месджиди-и Акса.

Месджид– и Харам – най-голямата и най-почитаната джамия за мюсюлманите, я чийто двор се намира Кааба.

Месджид–и Акса –третият по святост храм за мюсюлмните след Месджид-и Харам в Мека и Месджид-и небеви в Медина, намира се в Ерусалим.

Мирач – небесното възнесение на Партеника Мухаммед (с.а.с) от Месджид-и Акса в небесата.

Мюшрик – човек, който оприличава Всевишния Аллах с други измислени божества.

Фарз – термин в ислямското право, обозначаващ задължителните за изпълнение неща.

Евс – местно племе от Медина с арабски корени

Йесриб – името на Медина, преди преселението на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Кaсва – името на камилата на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Кайнука –юдейско племе от Медина

Куба – местност, в която Пратеника Мухаммед (с.а.с) построил първия месджид: Месджид-и Куба.

Курайза – юдейско племе от Медина

Надир – юдейско племе от Медина

Рануна – долина, в която пратеника отслужил пъвата петъчна молитва.

Севр – планина, на пет километра югозападно от Мека

Хазредж – местно племе от Медина, с южноарабски корени

Хиджра – начало на ислямския календар. За първи ден на календара се приема датата 16 Юли 622 г., когато Пратеника Мухаммед (с.а.с) извършва преселението от Мека в Медина.

Бени Кайнука – юдейско племе, установило се в Медина

Бени Курайза – юдейско племе, установило се в Медина

Бени Надир – юдейско племе, установило се в Медина

Езан – призив към молитва, изпълняван от мюезин.

Енсар: Местното население на Медина, арабските племена Евс и Хазредж, които приели исляма.

Конституция на Медина – пол.- прав. док., изготвен съвместно от различни религиозни, етнически и политически групи уреждащ съвместното съжителство в Медина.

Месджид-и Небеви – Месджида на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Мухаджири: Мюсюлманите, преселили се от Мекка в Медина.

Мюезин – служител към джамията, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва.

Суффе – обособено място в Месджид-и Небеви, в което се извършвали образователни дейности.

Бедр – местност, която се намирала на 160 км югозападно от Медина и на 30 км от крайбрежието на Червено море.

Сейфуллах – Мечът на Аллах, прозвище, което дал Пратеника Мухаммед (с.а.с) на Халид б. Велид след битката при Муте.

Муте – местност в покрайнините на Белка, на 35-40 км разстояние от Йерусалим.

Газвету’л –усре – „Мъчителната война“, свързана с битката при Табук.

Табук – местност на 778 км от Медина и на пътя за Сирия.

Арафат – планината, от която Пратеника Мухаммед (с.а.с) произнесъл Прощалната проповед.

Сафа и Мерве – два хълма, между които се извършва обход по време на хадж и умре

Сенету’л-вуфуд – Година на делегациите

Хадж – поклонението в Мека

Хевазин – арабско племе, от рода на Аднани

Хилхидже – последният месец от ислямското летоброене

Хутбе – проповед

Емин – прозвище на Пратеника Мухаммед (с.а.с), означаващо правдив, доверен