Световни религии

Аврелий Августин или Августин Блажени (от лат. ез. Aurelius Augustinus 354 – 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден.

Аристотел (от гр.. ез. Ἀριστοτέλης, 384 – 322 пр. Хр) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски

Виктор Дмитриевич Кудрявцев-Платонов (828 – 1891) е руски философ и богослов.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (от нем. ез.: Georg Wilhelm Friedrich Hegel, 1770-1831) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.

Джеймс Джордж Фрейзър (от анг. ез. Sir James George Frazer 1854-1941) e шотландски антрополог, фолклорист и историк на религиите, представител на класическата британска социална антропология, имащ голям принос в изследването на тотемизма, магията и развитието на религиите в историята на човечеството.

Едуард Бърнет Тайлър (от анг. ез. Edward Burnett Tylor 1832-1917) е британски антрополог и еволюционист, известен като основател на антропологията.

Лактанций (от лат. ез. Lucius Caecilius Firmianus Lactantius; около 250 – 325) е виден християнски писател мислител.

Марк Теренций Варон (от лат ез. Marcus Terentius Varro; 116. – 27 пр.н.е.) е римски учен и писател, когото наричат „най-начетеният от всички римляни“.

Мирча Елиаде (от рум. ез. Mircea Eliade 1907-1986) е философ, културолог и писател, известен с изследванията си върху историята на религиите и индийската култура.

Пла̀тон (от гр. ез. Πλάτων, 384 – 347 пр. Хр.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия.

Плутарх (от гр. ез. Πλούταρχος 46 – 125,) е древногръцки историк, биограф, есеист и среден платонист.

Тит Лукреций Кар (от лат. Titus Lucretius Carus, ок. 99 г. пр.н.е., † 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ. Последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. Автор на обемистата философска поема „За природата на нещата“.

Фридрих Ратцел (от нем. ез. Friedrich Ratze 1844-1904) е германски географ и етнограф.

Хърбърт Спенсър (от анг. ез. Herbert Spencer 1820-1903) е английски философ, известен политически теоретик на класическия либерализъм и социологически теоретик от Викторианската епоха.

Цицерон (от лат. ез. Marcus Tullius Cicero 106 – 43 пр. н.е.) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големия стилист на латинската проза.

Шарл дьо Брос (от фр. ез. Charles de Brosses 1709-1777) е известен френски историк на XVIII в.

2. Религията на Месопотомаия

Гилгамеш – древен владетел на град Урук в Шумер, Месопотамия. Описан като герой и полубог, който притежавал свръхчовешка сила. Най-добре познат е от Епосана Гилгамеш, (за който се вярва, че е написан около 2150-1400 г.пр.Хр.) – великата шумерска поетична творба, считана най-старото произведение на епичната световна литература,

Енума елиш – има около хиляда реда и е записан в акадски на седем глинени плочи. Този епос е един от най-важните източници за разбиране на вавилонския мироглед, съсредоточен върху върховенството на бог Мардук и създаването на човечеството като слуги на боговете. Една от основните му цели изглежда е издигането на Мардук, главен бог на Вавилон, над други по-стари месопотамски божества.

Утнапищим управлява града Шуруппак. Безсъртен праведник, известен с добрите си дела.

3. Религията на Гърция

Талес (на гр.Θαλης; около 623 – 546 пр н.е.) от Милет е философ, смятан за основавате на Милетската школа, с което поставя началото на европейската наука. Първият от седемте мъдреци на Гърция.

4. Религията на Рим

Евхемер (от гр. Εΰήμερος; от лат. Euhemerus 330 – 250 пр. н.е.) е древногръцки философ от киренската школа, живее в двора на македонския цар Касандър.

5. Религиите на Българи и Славяни

Дажбог – славянският бог, чиято външност представлява слънчева светлина и плодородие. Истински покровител, а в повечето митове е представян светъл и добър, щедър и любящ към хората.

Тангра – висшия бог на прабългарите. Той е олицетворение на небето и е представен като могъщ конник, слънчев герой, бог-творец.

1. Индуизъм

Бахагаван Кришна (Блаженият Кришна) разговаря с ученика си Арджуна и го води към себе си – възвръща го към единство със самия себе си.

Бахагавадгита е епично произведение, което разкрива как индиеца търси отговор на пределните въпроси – за висшата реалност, за смисъла на човешкия живот и блаженство, за себепознанието и себеосъществяването.

Брахма е свързана индуистката представа за времето на света, или космографията на индийците. Времето се разбира като циклично и дори Брахма, който е “вечно древен”, не е безсмъртен. Живее сто свои брахмански години. Ритмично се редуват “ден на Брахма” и ”нощ на Брахма”, които следват ритъма на диханието на Брахма.

Вишну е бог, който активно присъства в живота на хората като помощник – той “слиза” при тях чрез тъй наречената аватари (нисхождение), за да ги спаси от зло и да им помогне за възцаряване на справедливостта и добродетелта.

Ганг индусите наричат “небесната река”, защото вярват, че плува в небето, преди да дойде на земята. Ревностно вярващите обикновено вървят надолу по реката и пият от водата, като смятат, че е за пречистване и дава животворни сили.

Шива е многолик бог. Обичайната представа за него е свързана с функциите му на разрушител и на обновител. Той е вихрено танцуващият бог на жизнената стихия. Брахманите виждат в него бог на мъдростта, писмеността и размножаването.

2. Джаинизъм

Махавира Джина – велик учител, двадесет и четвъртия-последен пророк на Джайнизма, роден с името Вардхамана, макар и женен с дете на тридесет годишна възраст той става монах и приема пълна аскеза. Отказва се от всякакво облекло и се отдава на интензивно самонаказание и медитация в продължение на дванадесет години, като изтърпява много унижения. Получава просветление на брега на река Раджупалика и е наречен велик герой – Махавира.

3. Сикхизмът

Гуру Нанак (1469-1539) се счита за основател на сикхизма. Той е роден в село Нанкана Сахиб, сега в Пакистан, в семейство на индуси. Още като дете не участва в религиозните обреди, а медитирал сам. Неговото желание да изследва мистериите на живота, напуска дома си и поема по пътя на бъдещата нова религия.

1. Китайски религии

1.1. Конфуцианство

Конфуций – (от кит. ез 孔夫子, Кун Фудзъ) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в световната история и религия. Кун е роден през 551 г. пр. Хр. в сега познатата провинция Шандун, в малкото царство Лу. Изследователите смятат, че произхожда от дребен аристократичен род, но получава образование, което по негово време е привилегия само за елита. В продължение на четиринадесет години живее като изгнаник. Дълго търси идеален управник, който да следва като образец, завещан от предците на някогашните княжества Ин и Джоу. Сам той счита за своя мисия възстановявянето на древната традиция. Реформира местни вярвания и духове, възвръща древното почитане на небето. Древността е за него живият източник на свързаността между небето и земята, от нея идва установения ритуал и е много важно да се спазва. Конфуций основава и училище, защото смята регламентираното образование за особено необходимо за духомното развитие. В своето странстване е следван неотменно от учениците си, които както се счита наброяват близо трихиляди. Последователите му го обожествяват и през ІІІ век пр. Р. Хр. започват да издигат храмове в негова чест. Влиянието му обаче продължава да живее и неговият идеал за учения като администратор става норма през следващите две хиляди години.

1.2. Даоизъм

Лао Дзъ – (от кит. ез: 老子) е централна фигура в даоизма, една от трите главни китайски религиозно-философски системи. В религиозните форми на учението е почитан като божество. Името му означава “Старец, мъдрец дете”; предполага се, че е роден през 604 г. пр. Р. Хр. в княжеството Джоу. За живота му не се знае много. Оттегля се от чиновническа дейност поради размирици в княжеството и до края на живота си странства. Легенди разказват, че се среща с Конфуций и Буда, който са негови съвременници.

2. Японски религии

2.1. Шинтуизъм

Ками – (от яп. ез: 神) са духовете, божествата или „свещените сили“, които се почитат в шинтоизма. Това е всеки обект, заобикалящ японеца, който притежава енергия – реката, планината, дървото, камъкът, също така и природни явления като дъжд, буря, вятър и т.н.

Коджики – (от яп. ез. 古事記) или „Записки за древните дела“, е една от трите свещени книги за шинтоизма, заедно с „Нихоншокии „Куджики“ и е считана за най-древния писмен паметник н японската литература. Тя представлява сбор от японски митологични вярвания и исторически факти, който имат за цел да проследят историята на Япония от създаването на архипелага до царуването на император Темму (от яп. ез.: 天武天皇 ) (673– 686).

Нихоншоки – (от яп. ез.日本書紀;) или „Нихонги“ (от яп. ез. 日本紀,), „Японска хроника“ е една от трите свещени книги за шинтоизма. Считана е за първата същинска японска историография и проследява историята на Япония от сътворението на архипелага до управлението на императрица Джито (от яп. ез. 持統天皇) (686 – 697).

2.2. Зороастризма

Ахура Мазда – (в превод – Мъдър Господар) Заратустра получава, според преданието, на тридесетата си годишна възраст. Надеждата му е новата религия да обърне хората към Мъдростта и Правдата. Осъзнава своята пророческа мисъл и започва да проповядва в родния си край край на запад от Батрия където е преследван и се установява Бактрия. Тук намира покровителство в лицето на властителя кави Вищаспа, който става един от първите маздаяснийци (оттук и кавийците се приемат в зороастрийската традиция като добрите царе, съдействащи на добрата религия на Ахура Мазда). Заратустра създава религиозна община със собствени принципи и ритуали. Установява литургично служение и прекратява жертвоприношенията на животни и употребата на напитката хаома (персийско название на употребяваната от древните индийци сома). Категорично противостои на инициатичните братства, т. нар. “мъжки общества” от поклонници на девите и принасящи кръвни жертви. Предполага се, че загива от ръката на преследва го през целия му живот войнстващ жрец, принадлежащ към религиозна общност от поклонници на даевите. След смъртта на Зороастра религията продължава да е успешна.

1. Будизмът

Сидхарта Гаутама (Шакямуни, историческият Буда) (ат сянскрит : सिद्धार्थ गौतम; пали: Сидхатха Готама) е личност, за която има само устни предания. Роден е в благородническо семейство преди 2580 години. Кралството на неговото семейство е разположено при южната граница на днешен Непал, около града, наричан тогава Капилавасту. След дълги години на бездетие, родителите му силно искат наследник на своето кралство, воин и вещ управник. Според преданието, след раждането на Буда трима йоги казват на родителите: “Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да бъде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление”. И тъй като неговите родители искат наследник и управник на кралство, го обграждат с всички условия да не познае страданието по света: красиви жени, всякакви удоволствия и развлечения. Независимо от усилията на неговите родители да отстраняват всичко неприятно от бъдещия Буда, след двадесет и деветата си годишнина, при тайно излизане от палата си в три последователни дни той вижда болен, стар и мъртъв човек и накрая един аскет, все неща, които дотогава не познава. Прозрението, че всичката слава и охолство, с което е обкръжен, са преходни и старостта и смъртта са естествена част от ежедневието, разтърсва съзнанието му и го кара да напусне двореца. През следващите шест години Буда се учи от най-изтъкнатите учители на своето време и практикува в различни духовни школи, надминавайки бързо своите учители, но никога не е удовлетворен от резултатите. При опит да се отскубне изцяло от сетивния свят Сидхарта се посвещава на форми на аскетизма толкова екстремни, че почти коства живота му, но въпреки това не му носят така желаното решение на проблема. Преданието разказва, че докато медитира – от доста дълго време, случайно дочува поуките на един музикант, който пътува с ученика си по наблизо минаващата река. Музикантът показва на своя ученик, колко трябва да бъдат опънати струните на ситара, за да произведат нужния звук. Музикантът обяснява: “Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено – струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва.” Тогава идва и прозрението на Гаутама. Средният път, златната среда, никога не е в крайностите. Поради тази причина решава да търси истината по нов, различен път. Сидхарта си дава сметка, че един път на равновесие, който избягва крайностите, може да увеличи неговата енергия, яснота и възможности за концентрация. С това намерение поема храна и сяда под едно дърво с обещанието да не стане, докато не намери истината, която търси от толкова време. Сидхарта преминава през различни етапи на медитация. В първата част на нощта постига познание за предишните си прераждания, във втората – познанието и възможността да вижда как съществата се раждат и умират съобразно природата на техните действия и в последната част на нощта постигна яснота на съзнанието си и получава директно преживяване на Четирите Благородни Истини. До тези прозрения Сидхарта достига след като медитира в продължение на седмица и в деня на неговия тридесет и пети рожден ден получава просветление (Нирвана) и се превръща в Буда. След това посвещава живота си на разпространяване на своето учение, защото според него всяко човешко същество може да постигне такова освобождаване от страданието и да изживее истинската природа на ума така, както той е успява, на същия ден след четиридесет и пет години по-късно умира с думите: “Мога да умра щастлив, аз не задържах нито едно поучение за себе си. Вече съм дал всичко, което може да ви облагодетелства. И сега не вярвайте на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, но ги проверете добре. Бъдете пътеводна светлина на самите себе си.” След своето просветление Буда разбира, че истината на неговото преживяване е неизразима и много трудна за предаване на другите, и в продължение на няколко седмици остава в спокойно съзерцание. Според будистките текстове накрая той успява да види, че съществуват и други хора, които могат да достигнат просветление (Нирвана). Така започва неговата активност като водач на другите.