Време – около 40 минути (5 минути за указания и самоорганизация, 15 минути за за- познаване с документите, 10 минути за написване на дописките и коментарите, 10 минути за груповите презентации);
Материали: дидактически: текстове на документите, указания за задачите на групи- те; канцеларски: хартия, химикалки, баджове.
Описание на образователната технология
- предварителен инструктаж за целите на играта, нейния ход и задачите на участниците;
- разделяне на 4 подгрупи по случаен признак;
- организиране в подгрупите – избор на ръководители и говорители;
- разпределяне на задачите;
- запознаване с документите;
- написване на дописката и коментара;
- вътрешно обсъждане в подгрупите;
- последователни групови презентации;
- вътрешна оценка.
Задачи на група 1
- Прочетете Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на религиозните права в България
- Представете си, че сте журналисти от в. „Атака”
- Напишете кратка дописка за публикуването на този доклад
- Напишете коментар за публикуването на този доклад
Задачи на група 2
- Прочетете Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на религиозните права в България
- Представете си, че сте журналисти от Българското национално радио
- Напишете кратка новина за публикуването на този доклад
- Напишете коментар за публикуването на този доклад
Задачи на група 3
- Прочетете Доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на човешките права в България
- Представете си, че сте журналисти от в. „Атака”
- Напишете кратка дописка за публикуването на този доклад
- Напишете коментар за публикуването на този доклад
Задачи на група 4
- Прочетете Доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на човешките права в България
- Представете си, че сте журналисти от Българската телеграфна агенция
- Напишете кратка дописка за публикуването на този доклад
- Напишете коментар за публикуването на този доклад
Приложения
Из Годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България през 2020 г. (Източник: https://bghelsinki.org/web/files/reports/147/files/BHC-Human-Rights-in-Bulgaria-in-2020-bg_issn-2367-6930.pdf)
През първото шестмесечие на 2020 г. са образувани 12 досъдебни производства по чл. 164 от НК, който криминализира проповядването и подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, както и оскверняването, унищожаването или повреждането на религиозни храмове, молитвени домове, техни символи или надгробни паметници. От справката, предоставена на БХК от прокуратурата по реда на ЗДОИ, не става ясно по кой от двата престъпни състава на чл. 164 са образуваните 12-те досъдебни производства. През същия период има един внесен в съда прокурорски акт, едно предадено на съд лице и едно осъдено/санкционирано лице с влязъл в сила акт за престъпление по чл. 164. При справка в правно-справочната информационна система „Сиела“ се идентифицира, че постановеният съдебен акт е присъда за счупен надгробен паметник.
Прокуратурата не отчита дейност по другите два текста от раздела „Престъпления срещу вероизповеданията“ на НК – чл. 165, криминализиращ възпрепятстването чрез сила или заплашване на свободното изповядване на вяра или извършването на религиозни обреди и служби, както и принудата за участие в такива, и чл. 166 – образуване на политическа организация на религиозна основа или използването чрез слово, печат, действие или по друг начин на църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия.
Неадекватното разследване на престъпления срещу вероизповеданията е една от причините, довели до осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Караахмед срещу България, инициирано от потърпевш от инцидента пред джамията „Баня Баши“ в София от 2011 г. Пет години след постановяването му, решението е все още неизпълнено. Без отговор остават питанията, направени от Отдела по изпълнение на решенията на ЕСПЧ към СЕ относно движението на наказателните производства срещу провокаторите и участниците в инцидента от 2011 г., дали жалбоподателят е бил допуснат да участва в наказателното производство като пострадал и какви мерки са били предприети за осигуряване на ефективно разследване на престъпления срещу свободата на вероизповеданията.
През ноември 2020 г. ЕСПЧ произнесе решение по делото Вероизповеданието Свидетели на Йехова срещу България. Съдът установява нарушение на чл. 9, тълкувано в светлината на чл. 11 от Конвенцията във връзка с жалба на българската организация „Свидетелите на Йехова“, че националните власти са попречили на организацията да построи молитвен дом върху земя във Варна, която тя притежава. Жалбоподателят се сдобива с разрешение за строеж, но кметът на града спира строежа, сочейки нарушения на изискванията за строителство. Известна българска националистическа партия издига плакати край строителния обект и провежда масов протест срещу проекта. Кметът публично изразява позиция в подкрепа на протестите. След мълчалив отказ на кмета по молба за продължаване действията по строежа, организацията завежда множество административни дела. Административните съдилища пропускат да се произнесат по изложените от жалбоподателя твърдения, че мерките, които му пречат да построи своя молитвен дом, се дължат на неговата религиозна дейност и нарушават правата му по членове 9 и 11 от Конвенцията. Вместо това съдилищата ограничават анализа си единствено до изключителна проверка на официалните правни причини за незаконосъобразност на мълчанието на кмета. ЕСПЧ намира, че действията на кмета и административните съдилища и конкретният контекст, в който те са били приложени, са довели до сериозни ограничения върху възможността на жалбоподателя да упражнява свободата си да изповядва своята религия. Съдът счита мерките за незаконосъобразни или неоправдани и следователно не ги счита за необходими в едно демократично общество.
Из Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание в световен мащаб, България 2020 г., изготвен от Държавен департамент на САЩ, Бюро за демокрация, човешки права и труд (Източник: https://www.state.gov/reports/2020-report-on-international-religious-freedom/bulgaria/)
На 10 декември Апелативният съд в Пловдив започна производство, включващо 14 ромски мюсюлмани, 12 от които обжалваха присъдите си от по-ниския съд по обвинения в подкрепа на ИДИЛ, подпомагане на чуждестранни бойци и разпространение на салафитски ислям, характеризиран от правителството като антидемократична идеология и подстрекателство на война. Прокуратурата обжалва присъдите на 13 подсъдими да поискат по -строги наказания. През 2019 г. окръжният съд в Пазарджик осъди лидера на групата, ислямския проповедник Ахмед Муса, на 8,5 години затвор, докато останалите мъже получиха присъди от 12 до 42 месеца. Единствената жена в групата получи двугодишна условна присъда.
Някои религиозни групи се оплакаха от неравно третиране от властите по време на извънредно положение от COVID-19, в сила от 13 март до 13 май, когато всички публични събирания на закрито бяха забранени. Католическата, арменската апостолска православна църква и повечето протестантски църкви преминаха към онлайн услуги, докато мюсюлманите и евреите затвориха джамии и синагоги. Църквите на БПЦ останаха отворени, без наказание. През октомври властите започнаха съдебно преследване срещу пастора на Църквата на България-Николай Василев, обвинявайки го, че е извършил Великденска служба в Самоков в нарушение на забраната за публични събирания. Според съобщения в пресата, над 100 от участниците в събитието на открито са получили административни глоби. В публична декларация от април Евангелисткият съюз заяви, че действията на властите срещу Самоковската църква се намесват във вътрешните работи на протестантска църква в опит да нарушат нейните служби и да преследват нейните духовници и поклонници. Според Василев, както и видеоклипове от събитието, публикувани онлайн, организаторите са спазили всички необходими здравни мерки, включително поддържане на подходящо физическо разстояние и носене на маски. В края на годината процесът не беше насрочен. Максималното наказание за осъдителна присъда е пет години затвор и глоба от 15 000 лева (9 400 долара).
През февруари Европейският съд по правата на човека разпореди временни мерки за спиране на експулсирането на трима уйгурски мюсюлмани, на които бе отказано убежище през 2017 г. и бяха изправени пред депортиране в Китай. Държавната агенция за национална сигурност разпореди тяхното експулсиране през 2018 г. по съображения за национална сигурност. НПО съобщиха, че уйгурите вече са избягали от България през 2019 г. в друга европейска държава.
