Из Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Източник: ДВ, № 80, 2.10.1992; изм. ДВ, № 137, 20.11.1998)
Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа, вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., имайки предвид, че декларация- та има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея, имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи, потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на спра- ведливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а, от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят, решени като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, на свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от всеобщата декларация, се договориха за следното:
Член 1.
Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свобо- дите, определени в част I на тази конвенция.
Част първа. Права и свободи (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Член 2.
- Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен
от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
- Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
- b) при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
с) при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.
Член 3.
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отнасяне или наказание.
Член 4.
- Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
- Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
- За целите на този член не представлява „принудителен или задължителен труд”:
а) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с чл. 5 на тази конвенция или по време на условно освобождаване от такова лишаване от сво бода;
- b) всяка служба от военен характер или в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
с) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
- d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.
Член 5.
- Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:
а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда;
- b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;
- d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;
е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфек- циозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
- f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.
- На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.
- Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.
- Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на негово- то задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
- Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.
Член 6.
- Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличи- ето на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото, или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
- Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.
- Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права:
а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
- b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изиск- ват интересите на правосъдието;
- d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението;
е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.
Член 7.
- Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.
- Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.
Член 8.
- Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
- Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Член 9.
- Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеж дения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, ре лигиозни обреди и ритуали.
- Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на пра вата и свободите на другите.
Член 10.
- Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
- Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Член 11.
- Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
- Упражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.
Член 12.
Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.
Член 13.
Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.
Член 14.
Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
Член 15.
- По време на война или на друго извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията, всяка от високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази конвенция, но само дотолкова, доколкото положението го налага и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.
- Не се допуска никакво освобождаване на основата на предходната разпоредба от задълженията по чл. 2 освен по отношение на смърт, настъпила в резултат на правомерни актове на война, както и от задълженията по чл. 3, 4, т. 1 и чл.
- Всяка от високодоговарящите страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възс- тановяване прилагането на разпоредбите на тази конвенция в пълния им обхват.
Член 16.
Никоя от разпоредбите на чл. 10, 11 и 14 не може да се тълкува като забраняваща на високодоговарящите страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.
Член 17.
Никоя от разпоредбите на тази конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или актове, имащи за цел потъпкването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, или ограничаването им в по- голяма степен от предвидената в конвенцията.
Член 18.
Ограниченията, допустими в съответствие с тази конвенция, по отношение упражняването на определени права и свободи не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за осъществяването на която са били въведени.
Част втора. Европейски съд по правата на човека (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Член 19.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) За да се осигури спазването на задълженията, поети от високодоговарящите страни по силата на конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-нататък „съдът”. Той е постоянно действащ.
Член 27.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. За разглеждане на заведените дела съдът заседава в състави от трима съдии, в отделения от 7 съдии и в голямо отделение от седемнадесет съдии. Отделенията на съда образуват състави за определен срок.
- Съдията, избран от името на държава, страна по спор, е ех officio член на отделението и на голямото отделение; при отсъствие на такъв съдия или ако той не е в състояние да заседава, съ- ответната държава посочва лице, което заседава в качеството на съдия.
- Голямото отделение включва също председателя на съда, заместник-председателите, председателите на отделения и други съдии, избрани в съответствие с правилника на съда. Когато делото е препратено в голямото отделение на основание чл. 43, никой съдия от отделението, произнесло решението, не може да заседава в голямото отделение, с изключение на председа- теля на отделението и на съдията, заседавал от името на държавата, страна по спора.
Член 28.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Състав може с единодушно гласуване да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато такова заключение може да бъде постановено без допълнително обсъждане. Това заключение е окон- чателно.
Член 29.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Ако не е било постановено никакво заключение на основание чл. 28, дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени на основание чл. 34.
- Дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание чл.
- Заключението по допустимостта се постановява отделно, освен ако по изключение съдът постанови друго.
Член 30.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Ако висящо дело в някое от отделенията повдига сериозен въп- рос, свързан с тълкуването на конвенцията или на протоколите към нея, или ако решаването на даден въпрос от отделението може да доведе до противоречие с предходно решение на съда, отделението може, преди да е постановило решението, да препрати делото за разглеждане в голямото отделение, освен ако някоя от страните по делото възрази.
Член 31.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Голямото отделение:
а) се произнася по жалби, подадени на основание чл. 33 или чл. 34, когато делото му е препра- тено от отделение на основание чл. 30 или ако му е препратено на основание чл. 43; и
- b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание чл.
Член 32.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отне- сени до него в съответствие с чл. 33, 34 и 47.
- В случай на спор относно юрисдикцията на съда въпросът се решава от съда.
Член 33.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Всяка високодоговаряща страна може да сезира съда с всяко на- рушение на разпоредбите на конвенцията и на протоколите към нея, извършено по нейно мнение от друга високодоговаряща страна.
Член 34.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Съдът може да приема жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.
Член 35.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Съдът може да разглежда даден случай само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на меж- дународното право и в срок от шест месеца от датата на постановяване на окончателното ре- шение на националната инстанция.
- Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, която: а) е анонимна; или
- b) представлява по същество жалба, която вече е разглеждана от съда или в хода на друга про- цедура за международно разследване или решаване на спорове и не съдържа нова информа- ция.
- Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, ко- гато счита жалбата за несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, за явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на жалба.
- Съдът отхвърля всяка жалба, която счита за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.
Член 36.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. По всяко дело пред отделение или пред голямото отделение всяка високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподателят, има право да представи писмени становища и да вземе участие в заседанията.
- В интерес на правилното протичане на производството председателят на съда може да пока- ни всяка високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано ли- це, което не е жалбоподател, да представят писмени становища или да участват в заседанията.
Член 37.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. На всеки етап от процедурата съдът може да реши да заличи жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че:
а) жалбоподателят няма намерение повече да я поддържа; или
- b) въпросът е вече решен; или
с) по всяка друга причина, установена от съда, по-нататъшното разглеждане на жалбата е не- оправдано.
Въпреки това съдът продължава разглеждането на жалбата, ако спазването на правата на чо- века, гарантирани от конвенцията и протоколите към нея, го налага.
- Съдът може да реши да включи отново дадена жалба в списъка, ако счете, че обстоятелствата оправдават такова действие.
Член 38.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Ако съдът обяви дадена жалба за допустима, той:
а) продължава разглеждането на делото с представителите на страните и ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създадат всички необходими условия;
- b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора при спазване на правата на човека, както те са определени в конвенцията и протоколите към нея.
- Процедурата, провеждана съгласно точка 1 b, е поверителна.
Член 39.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Ако се постигне приятелско уреждане на спора, съдът заличава делото от списъка чрез решение, което се ограничава до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.
Член 40.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Заседанието е открито, освен ако поради извънредни обстоя- телства съдът реши друго.
- Подадените в секретариата документи са достъпни за обществеността, освен ако председа- телят на съда реши друго.
Член 41.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необхо- димо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.
Член 42.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Решенията на отделенията стават окончателни в съответствие с разпоредбите на чл. 44, т. 2.
Член 43.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. В срок от 3 месеца от датата на решението на отделение всяка страна по делото може, в извънредни случаи, да поиска преразглеждане на делото от голямото отделение.
- Състав от 5 съдии от голямото отделение приема молбата, ако делото повдига сериозен въп- рос, свързан с тълкуването или прилагането на конвенцията или на протоколите към нея, или сериозен проблем с общозначим характер.
- Ако съставът приеме молбата, голямото отделение се произнася по делото с решение.
Член 44.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Решението на голямото отделение е окончателно.
- Решението на отделение става окончателно:
а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде преразгледано от голямото отде- ление; или
- b) три месеца след постановяване на решението, ако не е поискано преразглеждане на делото от голямото отделение; или
с) когато съставът на голямото отделение отхвърли молбата за преразглеждане, подадена на основание чл. 43.
- Окончателното решение се публикува.
Член 45.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Както решенията, така и заключенията, с които жалбите се обя- вяват за допустими или недопустими, трябва да бъдат мотивирани.
- Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съди- ите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.
Член 46.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което те са страна.
- Окончателното решение на съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за не- говото изпълнение.
Член 47.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. По искане на Комитета на министрите съдът може да дава съ- вещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на конвенцията и прото- колите към нея.
- Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието или обхвата на правата и свободите, определени в част I на конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от съда или Комитета на министрите в хо- да на процедура, предвидена от конвенцията.
- Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от съда се приема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.
Член 48.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съ- вещателно мнение влиза в рамките на неговата компетенция така както тя е определена в чл. 47.
Член 49.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Съвещателното мнение на съда трябва да бъде мотивирано.
- Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.
- Съвещателното мнение на съда се изпраща на Комитета на министрите.
Член 50.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Разходите на съда се поемат от Съвета на Европа.
Член 51.
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) При изпълнение на техните функции съдиите се ползват с приви- легиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразумения- та, сключени в изпълнение на този член.
Част трета. Разни разпоредби (Предишна част V, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Член 52.
(Предишен чл. 57 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Всяка от високодоговарящите страни е длъжна да от- говори на запитване на Генералния секретар на Съвета на Европа относно начините, по които нейното вътрешно право осигурява ефективното прилагане на която и да е разпоредба на тази конвенция.
Член 53.
(Предишен чл. 60 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Никоя разпоредба на тази конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гаранти- рани в законите на която и да е от високодоговарящите страни или в което и да е споразуме- ние, по което тя е страна.
Член 54.
(Предишен чл. 61 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Никоя разпоредба на тази конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите, предоставени му от Статута на Съвета на Европа.
Член 55.
(Предишен чл. 62 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Високодоговарящите страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения те няма да се ползват от други действащи договори, спо- разумения или декларации с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълку- ването или прилагането на тази конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази конвенция.
Член 56.
(Предишен чл. 63 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) При ратификацията или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генерал- ния секретар на Съвета на Европа, че при условията на т. 4 на този член действието на тази конвенция се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.
- Разпространението на действието на конвенцията върху териториите, посочени в уведомле- нието, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.
- Разпоредбите на тази конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.
- (изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко те- ритории, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица както е предвидено в чл. 34 на конвенцията.
Член 57.
(Предишен чл. 64 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Всяка държава може при подписването на тази кон- венция или при депозирането на ратификационния си документ да направи резерва по отно- шение на някоя от разпоредбите на конвенцията дотолкова, доколкото закон, действащ в този момент на нейна територия, не съответства на тази разпоредба. Не се допускат резерви от общ характер по силата на този член.
- Всяка резерва, направена в съответствие с този член, трябва да съдържа кратко изложение на съответния закон.
Член 58.
(Предишен чл. 65 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Високодоговаряща страна може да денонсира тази конвенция само след изтичането на пет години от датата на влизане в сила на конвенцията по отношение на нея и с писмено предизвестие от шест месеца, адресирано до Генералния секре- тар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите високодоговарящи страни.
- Това денонсиране не освобождава съответната високодоговаряща страна от задълженията й по тази конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсира- нето на конвенцията.
- Всяка високодоговаряща страна, която престава да бъде член на Съвета на Европа, престава да бъде страна по тази конвенция при същите условия.
- (изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с раз- поредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното дейс- твие е било разпространено по силата на чл.
Член 59.
(Предишен чл. 66 – ДВ, бр. 137 от 1998 г.) 1. Тази конвенция е открита за подписване от члено- вете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се де- позират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
- Тази конвенция влиза в сила след депозирането на десет ратификационни документа.
- По отношение на държавите, които ратифицират конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.
- Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на конвенцията в сила, за имената на високодоговарящите страни, които са я ра- тифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.
Съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Ев- ропа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази конвенция.
