Начало » Цитати и източници » Световни религии » Древни религии
- Египетската религия е наречена от Хегел “религия на загадката”.
- Богът на водата Себек е изобразяван като крокодил; богът на мъдростта – Тот е с глава на птицата ибис; богинята на децата и раждането Таурет приличала на хипопотам. Едни от най – почитаните животни – въплъщения на божества са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут ,Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и др. В по-късен период, боговете са изобразявани като хора в телата си и с глави на съответното животно. Широко разпространен е култът Озирис и Изида – крал и кралица. Озирис се почита като олицетворение на доброто, а Изида е богиня на плодородието, свързвана е с майката Земя и с цикъла на раждането, смъртта и прераждането. на водите, на мореплаването и особено се подчертава магическата й сила. Нейният баща, мъдрият Тот й дарява знанието на всички имена и в това е силата на магическата й власт над всичко. Нут е богиня на небето и затова винаги се изобразява покрита със звезди. Много от боговете и богините имат семейства. Нут е омъжена за Геб. Изида и Озирис са техни деца. Древните египтяни вярват, че богинята Нут посещава всеки ден земния си съпруг, като се спуска от небесата и тогава настъпва нощта, а слънчевите затъмнения се получавали, когато Нут се прокрадва да навести съпруга си през деня. Съществуват представи, според които небето е водна повърхност (небесен Нил), по която слънцето плува през деня над земята. Под земята има също вода – подземен Нил, по който слънцето продължава пътя си, след като се скрие зад хоризонта. Върховното божество в Древен Египет е Ра – богът на Слънцето. Ра е почитан като цар и баща на боговете. Ра, обикновено е показван като сокол или като човек, носещ фараонска корона и слънчев диск. Според легенда през деня Ра осветявя земята и плава по небесния Нил в лодката Манджет, а вечер плава с лодката Месектет и с нея продължава пътя си в подземния Нил. Редица митове за Ра са свързвани с представите на древните египтяни за смяната на годишните времена. Пролетното разцъфтяване се обяснява с богинята на влагата Тефнут , която засиява на челото на Ра като огнено око. Летните жеги се свързват с гнева на Ра. Очите на Ра са един от най-влиятелните символи в изкуството на древен Египет. Те се изобразяват върху саркофази, лодки, надгробни надписи, дрехи, амулети, и др. Смятало се, че Уреят – божествената змия, която украсява лицето на фараона е дясното горящо око на Ра, което е способно да разсейва противниците. Лявото му око се свързва с лечителското изкуство.
- Макс Вебер казва, че жреците имат много важна функция: те са тези, които „подреждат” в един йерархичен комплекс, в пантеон – всички почитани божества.
- Хегел твърди, че „в египетската религия за първи път се открива вяра в безсмъртието на душата. А да е безсмъртна, ще рече тя, бидейки същностна, да съществува по същността си, тоест да съществува вечно”.
- В „Книга на мъртвите” се описват множество изпитания, които подготвят човека за съда, извършван от Озирис. Когато сърцето му се сложи на везните на Озирис, добрите му дела определят участта му в отвъдното. Стремежът на човека е да стане посветен, душата Ме да живее „в лоното на Озирис”, да се отъждестви със себе си като безсмъртна. Така се открояват етически мотиви. Човекът, става достоен за последно посвещение в царството на Озирис, си представя себе си дори като тъждествен на боговете. Грешниците са изяждани от страшното чудовище Амит (лъв с глава на крокодил), а праведните продължават да живеят щастливо. Балсамирането, като процес за запазване на душата Ка и тялото на човека – Ба. Анубис е богът на смъртта в древен Египет. Изобразяван е като получакал, получовек. Образът му символизира прераждането и живота след смъртта. Често е показван да присъства при мумифицирането или да стои на върха на някоя гробница. Той се споменава като „този, който контролира погребалните ритуали“. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат, но сърцето е единствения орган, който се оставя в тялото. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове. Повреденото тяло не може да е разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страхът от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са и домашни любимци.
- Великата (Хеопсовата) пирамида до началото на XX в. се смята за най-голямата сграда на планетата. Интересен е фактът, че ако от местонахождението на Сфинкса се погледне Хеопсовата пирамида на Гиза и съседната на нея пирамида във вечер на лятно слънцестоене се вижда, че слънцето се намира точно между двете пирамиди. Те са построени на западната страна на Нил, защото древните египтяни смятат, че душата на фараона трябвало да се слее със слънцето при неговия залез и след това да го придружи във вечния му път.
- Арабаджиев, Делян. Мария Арабаджиева. Културата на Древен Египет. – София: Мария Арабаджиева. 2014. – 192 с.
- Арабаджиева, Мария. Борис Александров. История на Древен Египет. – София: Мария Арабаджиева. 2014. – 218 с.
- Барет, Клайв. Египетски богове и богини. Митология и вярвания на древен Египет. – София: Абагар Холдинг. 1999. – 184 с.
- Баукър, Джон. Световните религии. – София: Кибеа, 2004. – 216 с.
- Бузов, Емил. Пътят на живота: учението на древноегипетските мъдреци. – София: Изток-Запад, 2011 – 240 с.
- Георгиев, Бисер. Кратка история на религиите. – Верико Търново: Ивис, 2013. – 204 с.
- Гомес, Франциско-Хосе. Богове, храмове и оракули. – София. Сиела, 2008. – 490 с.
- Григориев, Владимир. Религиите по света: Факти и тълкувания, Истерически преглед, Съвременни ориентири, Празници и ритуали – София: Хемус, 1995. – 432 с.
- Дейвид, Розалии. Древен Египет: Религия, митология, история. – София: Колибри, 2002. – 512 с.
- Коростовцев, Михаил. Религията на древен Египет. – София: Шамбала ООД. 2004. – 456 с.
- Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Леков, Теодор. Религията на древен Египет. – София: Изток- Запад, 2007. – 376 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Хамилтън, Едит. Митолохия. – София: Изток – Запад, 2020. – 384 с.
Религията на Месопотомаия
- Шумерската митология разказва за могъщия бог Ан, роден от първоначален хаос, в който като зародиш са съчетани първоелементите Ан (небе) и Ки (земя). Ан е бог на небето и баща на всички богове. Той е покровителят на гр. Урук – градът на героя Гилгамеш от известния епос. Втори във висшата триада на боговете Енлил – богът на ветровете и въздушното пространство. Следва го най-близкият до хората от тази триада Енки – бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Той олицетворява животворните води и покровителства рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, учи хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.
- В известната вавилонска поема „Енума елиш” се разказва за Тиамат (солените води и женското начало) и Апсу (сладките води и мъжкото начало), които представляват първоначалният зародишен хаос. От тяхното сливане и с помощта на съветника им Муму биват назовани две божествени двойки, които пораждат буйните и жизнерадостни богове Ану, Енлил и Еа. Известниаят и от библейските текстове град Ур се покровителства от бога на луната Нана. Особено е мястото на героя. Епична поема разказва за образеца на героя – царят на Урук Гилгамеш (всичко видения), син на богиня и земен баща, „две трети божество и една трета човек”, общуващ като равен с богове и хора.
- Изследователите сочат, че по етимологията си „ме” е битие на същество и произлиза от глагола „да бъда”. Но не става дума само за емпирично съществуване, а за принцип на всяко съществуване. Ако се съотнесе към човека – това е вложена у него от боговете сила или потенция да възраства до съвършено съществуване. Но хората отнасят тази представа към боговете и я сочат за “мяра” на божественото битие. Това е съвкупност от качества на боговете, представени в множествено название. Сред тях се чуват например „глас на боговете”, „мъдрост”, „истина”, „върховна власт”, „майсторство на зидаря”, но и такова например негативно качество като лъжа. Общо „ме” наброяват според популярните представи около стотина и техният пазител е Енки. Шумерската представа за „ме” преминава в акадското „парцу” и вавилонското „шимту”, като все повече се редуцира до функционалност и се счита за определеност на статута, „длъжността” за управляващото начало. За човека то означава закон, уместни действия, включително и ритуали. Така „ме” могат да се считат за присъстващи във всички божествени сили, които имат идеална реалност и представляват управляващи съществата норми.
- Безмилостна съдба очаква мъртвите. Душите се мъчат в тъмното царство на богинята Ерескигал, откъдето няма завръщане, а земните добродетели не спомагат за облекчаване на тяхната съдба. С пропадането на асирийската държава изчезнала и религията на асирийците, култът към Асур потъва в забвение и за кратко време отново се възстанова почитта към Мардук и единовластието на вавилонската религия.
- Баукър, Джон. Световните религии. – София: Кибеа, 2004. – 216 с.
- Георгиев, Бисер. Кратка история на религиите. – Верико Търново: Ивис, 2013. – 204 с.
- Гомес, Франциско-Хосе. Богове, храмове и оракули. – София. Сиела, 2008. – 490 с.
- Григориев, Владимир. Религиите по света: Факти и тълкувания, Истерически преглед, Съвременни ориентири, Празници и ритуали – София: Хемус, 1995. – 432 с.
- Дейвис, Оуен (2011). Езичество: Много кратко въведение. Oxford University Press. ISBN978-0-1992-3516-2. OCLC1023117514.
- Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Хамилтън, Едит. Митолохия. – София: Изток – Запад, 2020. – 384 с.
- Шнайдер, Тамми. (2011) Въведение в древната месопотамска религия. Гранд Рапидс: Издателска компания Уилям Б. Еердманс.
- Според Талес „Всичко е пълно с богове”.
- Според легендите Крит се управлява от цар Минос. Централното божество, почитано от критяните, е велика богиня – покровителка на природата и плодородието, олицетворява вечната жизненост и майчинството, царуваща над света на животните и хората, осигуряваща военни победи и властителка на подземното царство. Характерен за Минойците е култът към божествения бик – символ на сила. Религиозната дейност е съсредоточена около двореца и е под покровителството на царя.
- От това време датира култът към морския бог Посейдон. Възниква и почитанието към Зевс, възобновяващ древен индоарийски култ към бога на небето. Силно уважавани са и Хера,Артемида и др., но продължава да съществува и уважението към критянската Богиня, има и отгласи на фетишизъм – обект на култ са свещени камъни и свещени дървета. Омировата религия (1100 – 900 г. пр. Р. Хр.) се разкрива в по-късни текстове в „Илиада” и „Одисея”. Именно в тях се вижда култовото отношение към мъртвите. Ритуална религиозност личи в погребенията на Патрокъл и Ахил, вероятно за да се омилостят душите им. Почитат се хтонични – земни и подземни божества. Гнева на боговете са предизвикали претърпяващите наказание в подземния свят Сизиф, Тантал, Данаиди. С божествата се опитва да се уравни героят Херакъл, митичнията родоначалник на аристократичния род на „хераклите”.
- Всеки бог има своя собствена цел, но ги обединява – възможността да помагат на хората. Гръмовержецът Зевс става носител на небесната власт над земята, почитан като върховен бог в пантеона, начело на дванайсетте олимпийски божества. До него е съпругата му Хера – дотогавашната покровителка на Микена. Зевс поделя земното и морското царство – за второто отговаря неговият божествен брат Посейдон, а неговата съпруга Деметра – покровителка на Земята и плодородието. Аполон, вече всеобщ бог на светлината, на поетичното изкуство, на съвършена форма, има и свое, особено място в Делфи и Делос. Съпровождат го Музите, дъщери на Зевс и Мнемозина: Евтерпа (на лиричната поезия), Клио (на историята), Талия (на комедията), Терпсихора (на танците), Ерато (на любовната поезия), Полихимния (на химните), Урания (на астрономията), Калиопа ( на епическата поезия). Редом с Аполон е почитана Артемида, която помага на ловджиите. Богът на войната е Арес. Родената от морска пяна Афродита е богинята на красотата и любовта. Синът на Зевс и земна майка, Хермес е вестител на боговете, покровител на търговията и всяка размяна. Появилата се от главата на Зевс Атина, богиня на мъдростта, изобразявана с атрибутите на богиня – воин, е и специална покровителка на Атина. Тя помага и на тъкачеството. Хефест е за огъня и ковашките занаят, има до себе си Хестия – пазителката на домашното огнище, на свещения център на самата Земя като дом на човека.
- Боговете са почитат на свещени места, в храмове, във всички големи гръцки общности. Церемониите са извършвани от свещенослужители и техните придружители. Всяко жертвоприношение, обществено или лично е сложно действие, което се подчинява на правила, утвърдени от дълго време. То се състои в тържествено поднасяне на хранителни продукти: зърна, зеленчуци, питиета или жертвени животни. Пред боговете се спазва строго предписанията на обреда. Гърците придават значение на големите религиозни церемонии, чийто най-важен елемент е общото жертвоприношение, което се извършва на или до олтар. Върху него се запалва огън, в който трябва да изгорят жертвата или част от нея. Това може да е определено за тази цел място или трап, изровен в земята, или малка купчина земя, подобна на купол, без всякакво архитектурно оформление. С течение на времето са построени масивни храмове в чест на определен бог, най-известна с огромната статуя на Атина в Пантеона или на Зевс в Олимпия. По-късно навлиза практиката за цял комплекс от храмове на по-малки богове, който се построяват около главния храм, създавайки голям свещен комплекс. Самият храм не се използва по време на религиозни практики, тъй като те са извършвани в определен олтар пред храма. Известно е, че най-честите религиозните практики са свързани с жертвени животни (свине, овце, кози или крави), но винаги от пола на божеството и изливане на възлияния, всичко под акомпанимента на молитви в чест на бога. Месото им след това или се изгаря напълно или се вари, част се оставя на Бог, а останалата се изяжда от някои или всички поклонници. Навсякъде в древногръцкия свят религиозните действия се ръководят от жреци. Жречеството не е кастово, а длъжностно регламентирано. Богослужебните действия се изразяват в очищение, молитва и жертвоприношение. Специална група са жреците – гадатели, който са много уважавани. Специфичен компонент на култа са пенелински игри, чрез които се отбелязват циклите на религиозния календар: през първата година на цикъла се провеждат Олимпийски игри в чест на царстващия на Олимп Зевс (от 776 г. пр. Р. Хр.); през вторатга година – Немейски в чест на Зевс Немейски, Херакъл и Архемор, и Истимийски в чест на Посейдон в Коринт, през третата – Питийски в чест на Аполон в Делфи, и през четвъртата – отново Немейски и Истимийски. Античният грък се вслушва и в пророкуванията, вярва в предсказанията и се допитва до гадателски практики и в говора на питиите, жрици прорицателки в храма на Аполон в Делфи, чрез които сам Аполон открива бъдещето; също и в гласа на жреците оракули в храма на Зевс в Додона (Епир), които узнават бъдещето предначертано от Зевс и пр.
- Адамс, Саймън. Религиите по света. – София: СофтПрес, 2008. – 62 с.
- Бакалов, Георги, Тотю Коев. История на религиите. – София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2001. – 224 с.
- Батаклиев, Георги. Антична митология. – София: Изток – Запад, 2011. – 424 с.
- Георгиев, Бисер. Кратка история на религиите. – Верико Търново: Ивис, 2013. – 204 с.
- Гомес, Франциско-Хосе. Богове, храмове и оракули. – София: Сиела, 2008. – 490 с.
- Григориев, Владимир. Религиите по света: Факти и тълкувания, Истерически преглед, Съвременни ориентири, Празници и ритуали – София: Хемус, 1995. – 432 с.
- Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Кордатос, Янис. Древни религии и християнство. – София: ОФ, 1980. – 223 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Старогръцки митове и легенди – София: Изток-запад, 2012. 288 с.
- Толев, Ваклуш. История на религиите: – София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2000. – 312 с.
- Фалмерайер, Якоб. За произхода на днешните гърци. – София: Славена, 2013. – 80 с.
- Хумберг, Жан. Гръцка и римска митология. –София: Асеневци, 2006. 152 с.
- Хамилтън, Едит. Митология. – София: Изток – Запад, 2020. – 384 с.
- Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация: София: Български художник, 1979. – 415 с.
- Религиозните представи на древните римляни са много опростени. Двуликият бог Янус се почитан като създател на света и небесния свод от хаоса, а жрец е самият цар. Главни божества са “маните” – духовете на предците и “пенатите” – покровители на семейството. За покровители на общините и земите им се считат “ларите” – божествата на домашното огнище. Първоначално римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квиринт; техните функции се разпределят в съответствие с известна от индийците причастна структура: първият е носител на царска власт, втория на военна сила, третия защитник и осигуряващ храна за всички.
- Юпитер със Зевс; Юнона с Хера; Диана с Артемида; Венера с Афродита; Виктория с Нике; Марс с Арес; Меркурий с Хермес и т.н. Приспособяват се и гръцките митове, от които много популярен става митът за подвизите на Херакъл, когото римляните наричат Херкулес. Почитан се оказва към Аполон и божествата Диана (Артемида), покровителстваща лова. Нептун (съответстващ на гръцкия Посейдон) олицетворява водния океан. Негово женско съответствие е Минерва (съответства на Атина), богиня на мъдростта, покровителка на разума, на майсторството и изобретателността. Почитаният от древността Марс (съответстващ на Арес), е бог на войната, закрилящ и вдъхновяващ за победи римляните, но и бог на пролетта и оплодителните сили. Покровителка на любовта е Венера (Афродита). Вулкан (Хефест) пази огъня и ковачите, а целомъдрената Веста бди над огнището – свещеният център на дома и олицетворява и вечността на Рим, единството на неговите граждани; жриците в нейния храм – шестте непорочни весталки се ползват с държавно покровителство и авторитет. По-късно в Рим проникват египетският култ на Изида и Озирис.
- Гадателските практики намерат оправданието си, защото проникват в гръцката култура чрез Сибилски книги. Римлянинът се страхува от съдбата си и се опитва да „разчете” нейните знаци. Счита се че в древни времена е почитано божеството на име Фортуна, което става все по-скрито и неузнаваемо и в недостъпността си напомня безличието на съдбата.
- Обяснението на религията в литературата се нарича “евхемеризъм”. Апологетите го отнасят до определени езически вярвания. Осветеното време определя празничните цикли в римския календар. Кулминацията на богопочитанията са празниците: големите игри, посветени на Юпитер, игрите в чест на Церера и Флора, свързани с култа към земята и плодородието; игрите, посветени на бог Сатурн – сатурналиите, на които господари и роби разменят местата си.
- Адамс, Саймън. Религиите по света. – София: СофтПрес, 2008. – 62 с.
- Бакалов, Георги, Тотю Коев. История на религиите. – София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2001. – 224 с.
- Батаклиев, Георги. Антична митология. – София: Изток – Запад, 2011. – 424 с.
- Древен Рим: Илюстрована енциклопедия – София: Фют.2017. – 64 с.
- Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
- История на религиите. Два тома – София: Прозорец, 1996. – 1035 с.
- Кордатос, Янис. Древни религии и християнство. – София: ОФ, 1980. – 223 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Хамилтън, Едит. Митолохия. – София: Изток – Запад, 2020. – 384 с.
- Хумберг, Жан. Гръцка и римска митология. –София: Асеневци, 2006. 152 с.
Религиите на българи и славяни
- Славянското общество се оглавява от старейшина, а множество такива съставят едно племе начело с княз. Колективен орган за управление на славянското племе се нарича „вече” – племенно събрание, в което участват всички мъже, годни да носят оръжие.
- Българите вярват, че отделните родове произлизат от родове на животни, наричани „тотеми”. Прекланяли се пред природните сили и почитат Слънцето. Най-силно е развит култът към върховното божество Тангра (Тенгри), което буквално означава „небе”. То е единственото божество, чието съществуване е установено със сигурност. Върховен жрец и представител на този бог на земята е самият хан. Това пък от своя страна води до обожествяване на властта на хана и на неговата личност. С името и почитта към Тангра в българските земи е свързано голямото светилище при Мадара, където е открит и един надпис за жертвоприношения на този бог.
- Религиозните вярвания на прабългарите са свързани и с носенето на муски, забраната да се извършва работа в определени дни, почитането на свещени камъни и т.н. Такива светилище има и в.с. Горталово, Плевенски окръг. В съвременния български език се запазва няколко думи, свързани с езическите вярвания на прабългарите: балван — голям заоблен камък; кумир — идол; капище — езически храм.
- Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав, вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, Сварга, където властва богът на огъня Сварог. По-долу, върху ствола на Дървото е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун. В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора. Всяко племе почита определени божества, които е тясно свързани с бита и духовната му култура. Твърди, се че Перун има строго определено място като главен бог на бурите, гръмотевиците и светкавиците, както и като покровител на княза и военните отряди. Характерно за западно славянските богове е, че са многолики. Божествата имат различни въплъщения и проявления и често се изобразяват с няколко лица или глави. Например бог Поревит има пет различни лица, бог Световит — четири, а Руевит — седем. Други известни богове са: Сварог – бог на огъня и занаятите, Дажбог – бог на плодородието, Волос – на стадата, Лада – на плодородието, любовта и семейството. Опит да се установи „официален“ славянски пантеон прави киевският княз Владимир в периода 980–988 г. Той издига край двореца си в Киев идоли на шестте главни божества — Перун, Хърс, Даждбог, Стрибог, Симаргал и Мокош.
- Тангра като цяло организира и веровият и социалния живот на прабългарите. Освен религиозната функция има и гадателка. Типично върховно божество с небесен произход и мъжко начало, свързано със светлината и Слънцето, а за негови атрибути могат да се приемат конят и орелът, а вероятно и други животни.
- Погребенията се извършват в обикновени гробове (рядко с оградени плочи към главата), обърнати с главата на запад (понякога на север). Тялото е опънато по гръб, почти без вещи и с малък запас от храна, състояща се от парче овнешко, свинско, говеждо, от които остават костите на съответното животно, и гърне или кана с каша или питие. Като отклонение от този обичай се среща и погребване на покойниците в изоставени жилища или стопански ями. При богати погребения се наблюдава, че в гроба се слагат оръжия и украшения и останките от бойния кон, а стените на ямата са облицовани с камъни. Използват се и ковчези, като дъното на ямата се покрива с тръстика и въглища. Обикновено тези богати погребения са свързани с трупоизгаряне – един обичай, който е много по-стар и се пази предимно сред представителите на прабългарската родова аристокрация.
- От славянската митология са познати следните същества: Баба Яга, която е стара, зла жена с магически способности; Банникът е дух на банята, който има магически способности и могат да развързват езиците на къпещите се хора; Вампирът е зъл мъртвец, който е възкръсва и пие кръв; Върколакът е човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове; Водник е дух в реки, потоци и извори. Изглеждат като зелен дребен старец, покрит с блатна трева, вместо окосмяване; Кикимората олицетворява починала зла жена – стара домакиня, която не иска да се раздели със своя дом. Ламята е митологично женско същество с вид на грамадно влечуго с големи нокти на крака, кучешка глава и остри зъби. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща като героиня в народните песни и приказки; Орисниците са три сестри – феи, които се появяват край новороденото дете и му предсказват бъдещата съдба. Първата фея предсказва смъртта, втората е за болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота. Вярва се, че орисниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга родственица на новороденото дете; Караконджулът е зъл дух с тяло на животно, което напада закъснелите хора вън от дома им през нощта; Русалката е воден женски дух, седи по бреговете на реки и езера. В русалки се превръщат душите на удавени момичета; Самодивите са красиви, женски горски духове с човешки облик. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си, едва докосват земята, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание.
- Адамс, Саймън. Религиите по света. – София: СофтПрес, 2008. – 62 с.
- Бакалов, Георги, Тотю Коев. История на религиите. – София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2001. – 224 с.
- Батаклиев, Георги. Антична митология. – София: Изток – Запад, 2011. – 424 с.
- Български митични създания. София: СофтПрес, 2019. – 80 с.
- Елиаде, Мирча. Йон Кулиано. Речник на религиите. – София: ЛИК, 1999. – 256 с.
- Захариева, Йорданка. Общности и празници в България. Езикови аспекти. – София: Зимек-99 ЕООД, 2000. – 96 с.
- Йеромонах Висарион, Зографски. Йеромонах Йоан Филипов. Суеверия сред днешните християни. – Св. Гора, Атон: манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф, 2012. – 174 с.
- Кордатос, Янис. Древни религии и християнство. – София: ОФ, 1980. – 223 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Овчалов, Димитър. Прабългарската религия. – София: АИ. „Марин Дринов”, 1997. – 184 с.
- Стойнев, Анани. Българска митология. Енциклопедичен речник. София, 2006. – 368 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Хамилтън, Едит. Митология. – София: Изток – Запад, 2020. – 384 с.
- Шапкалова, Светла. Празничен календар. – София: За буквите – О писменехь, 2012. – 136 с.
