Индуизъм

  1. Индуизмът признава, че по време на многото животи хората имат конкретни цели: преследване на удоволствието или земната наслада, чрез плътска любов и сексуално желание – кама. Втората цел в живота е преследване на богатството и успеха – арта. Третата цел в живота е изпълнение на моралния дълг или дхарма. Този, който се отдаде на дхарма се отказва от личното удоволствие и сила, за да търси общото благо. Последната цел е мокша – освобождение материален свят и влизане в Нирвана.
  2. На първо място са брахманите – занимания в областта на духовността и знанието, на второ – кшатриите в сферата на властта, на трето – вайшите свързани с богатството и създаването на материални блага, на четвърто – шудрите да служат на останалите.
  3. Първият начин е чрез дела или карма йога и се набляга на идеята, че освобождението може да се добие чрез изпълняване на семейни и обществени задължения и по този начин се преодолява тежестта на лошата карма. Следващият метод е пътя на познанието или джнана йога. Основната пречка по в цикъла на прераждания в този свят е невежеството, което поражда лоши действия. Спасението се постига с дълбока медитация, често като част от дисциплината на йога. Последният начин за спасение е пътят на посвещението или бхакти йога. Повечето обикновени хора в Индия са най-благоразположени към него, защото той задоволява копнежа за по-емоционален и личен подход към религията. Това е себепредаване на един от многото лични богове и богини на индуизма. Такова посвещение се изразява чрез актовете на поклонение в храма, в дома, чрез участие в много фестивали в чест на такива богове и чрез поклонение на едно от многобройните свети места в Индия.
  4. Брахманите, както и представителите на други съсловия, изпълняващи жречески функции, не се ръкополагат в сан, не са длъжни да приемат и изпълняват някакви специални обети. Те водят обикновен светски живот, имат семейство и домашно стопанство. Брахманите изпълняват своите жречески задължения по силата на своята дхарма. Утвърдено е всекидневното богослужение пуджа. За брахманите е задължителна петкратната молитва. Най-ревностните вярващи посещават храма два пъти дневно, поднасят цветя и принасят ритуален огън пред статиите на боговете, покланят им се прави, с ръце на челото, произнасят се общи и индивидуални молитви, които се редуват с ритуална музика, изпълнявана на тръба, барабан и звънчета. Молитвите се предхождат от ритуални умивания, а след края им вярващите приемат ориз. Статуите на боговете се възприемат като живи същества и затова хората ги будят сутрин, приспиват ги вечер и ги хранят.
  5. Празникът Дашехра, когато в продължение на десет дни (през октомври – ноември) се чества победата на доброто над злото. Припомня се епичната битка и победата на Рим (герой на епоса „Рамаяна”) над злия цар Равана. Давали (Дипавали) е весел фестивал на светлината, с който се отбелязва настъпването на новата годината. Хората палят електрически гирлянди и с тях канят в дома си носещата благополучие Лакшми, съпруга на Вишну, както и справедливия и добър цар Рама. Холи е празник посветен на Кришна – с него се отбелязва победното възраждане. Възстановяват се епизоди от детството му и се играят много игри. Хората се пръскат с оцветена вода и така символично отстраняват кастовата йерархия.
  • Елиаде, Мирча. История на религиозните идеи и вярвания, т. 2, „От Гаутама Буда до триумфа на християнството”, – София. ЛИК, 2009.
  • История на религиите: университетски курс лекции / [Александър Федотов и др.] – София: Гутенберг, 1999. – 398 с.
  • Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
  • Оман, Джон. Мистиците, аскетите, светците на Индия. – София: Шамбала, 2019. – 428 с.
  • Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019 – 512 с.
  • Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
  • Тайе, Джампа. Пътят на Тибетския будизъм. / лама Джампа Тайе. – София: Изд. ателие Анго Бой, 2009. – 143 с.
  • Толев, Ваклуш. История на религиите: Слово за човека, Слънцето и Небето, за Боговете – Времето и Всемира. – София: Виктория В, 1992. – 303 с.
  • Шантидева. Пътят на Бодхисатва. – София: Шамбала, 2013. – 216 с.
ИНДУИСТКИ ХРАМ В КОЛОМБО, ШРИ ЛАНКА

Джаинизъм

  1. Основните направления на Джайнизма са две: Шветамбара и Дигамбара. Разликата между тях не засяга основните принципи на религията, а свързана с епизоди от живота на Махавира, типа храна приемана от проповедниците и въпроса дали жените могат да постигнат Нирвана. Монасите Шветамбара са с бели дрехи, Дигамбара ходят напълно голи. Джайнисткият монах може да притежава само канче за вода, връзка паунови пера, за да се пази от насекоми и няколко религиозни книги. Те дисциплинират тялото и ума си чрез понасяне на двадесет и две изпитания – глад, жажда, студ, горещина, ухапване от комари, сексуално въздържание, просия, продължително ходене или седене, лежане върху гвоздеи и др.. Аскетът овладява емоциите си чрез медитация, постига спокойствие и благост в държанието си. Джайнистите вярват, че свещените текстове дават точна информация за природата на света и изясняват стремежите в човешкия живот свързани с религиозно поведение, богатството, удоволствията и освобождението. Религиозна литература се увеличава с времето и включва освен сутрите и много коментари, трудове по граматика и други научни дисциплини.
  2. Приема, че човешката личност се състои: джива (душа) и аджива (материя). Вярва се, че докато материалната субстанция е разрушима, душата е безсмъртна. Тя, като жива субстанция, се комбинира с разнообразни видове нежива материя. Може да натрупва частици материя, които се прилепват към нея и определят съдбата й. Според принципа на равенство всички различия между едно същество и друго се дължат на закона на кармата, а не са вътрешно присъщи. Съответно и най-нисшето същество, като растението може да доразвие и да стане човек и чрез духовна еволюция да получи абсолютна свобода от преражданията. Но и обратното е възможно – от човек да се върне до положението на растение. Спасението на отделната личност е възможно само чрез духовно усъвършенстване. Ако човек желае да постигне Нирвана трябва да разруши своята карма, т.е. последствията от делата си. За тази цел той трябва да следва петте принципа на религията – истина; ненасилие; непритежване на собственост; неприемане на нищо, което не е доброволно дадено, безбрачие.
  3. Първото е свързано с Правилното знание, което включва Петте вида познание: мати, шрути, авадхи, манах-парияя и кевала. Основно и всеобхватно измежду тях е мати, мисълта и разсъждението, което включва в себе си: познание чрез усещане;споменът за вече известни обекти и двата логически подхода при анализ на явленията – индукция и логическият извод – дедукция. Шрути е възприемането на опита, натрупан от предишните поколения. Ако мати е знанието на отделния индивид, то шрути е колективното знание, постигнато и обобщено в течение на редица епохи. Авадхи е непосредстеното възприемане на обекти при ясновидството. Манах-Парияя пък е познаване, разчитане на мислите на другите хора, което е известно като телепатия. Кевала представлява съвършено познание за всичко като едно цяло. В този смисъл това не е точно „познание”, а по-скоро завършващата му степен. Съзнанието на аскета, намиращо се извън света на дуалистичното мислене е напълно освободено и се намира над всички обекти, слято с Абсолюта. Всезнането на кевалина говори за човека, който стига до най-висша степен на духовно съвършенство. Второто съкровище е Правилното виждане, което се изразява в постигането на същността на учението. Третото съкровище е Правилното поведение. Към него спадат: ахимса – непричиняване вреда на живи същества; сатя – правдивост на мисълта и речта; астейа – забрана за присвояване или кражба; апариграха – аскетизъм, брахмачарие (целомъдрието). Тук се разделят пътищата на миряните и монасите. На миряните се препоръчва да се ръководят само от общите четири морални норми (непричиняване на вреда на живи същества, правилни мисли, забрана на присвояване на чужди неща, честност, въздържаност) докато поведението на монасите е регламентирано с изключителна изчерпателност: монахът не трябва да живее продължително на едно и също място – той скита из страната, облечен с обикновени дрехи (при шветамбарите) или съвсем гол (при дигамбарите). Главата му е винаги обръсната и дори космите по нея трябва да се изскубват с корена. Той постоянно спазва строги пости и безпощадно изтезава плътта си. Най-голям грях за един джайн е причиняването вреда на живи същества. Строго му се забранява да се придвижва или върши нещо нощем, тъй като в тъмнината не е възможно да проследи всяко свое движение. Висш подвиг за един монах се счита смъртта от доброволен глад. Цялото етично учение на джайнизмът може да се изрази “Бъди преди всичко човек, защото царството на Бога принадлежи на човеците”.
  4. Нямат свещенство, но допускат обреди като жертвоприношения, сключване на брак, кремация. Храмовете са с красиви колониади. Всекидневните ритуали включват изкъпване, измиване на статуите, предлагане на храна, цветя, много светлина и рецитиране на мантри и медитация. Най-важните джайнистки празници са свързани с живота на Махавира: зачеването му, раждането му, отричането му, просветлението и окончателното му освобождаване от смъртта. Всички последователи на джайнизма се стремят към пълно вегитарианство, отказване от всичко наслади, което е в същността на дисциплината. Концентрират се върху индивидуалното търсене на пречистване и промени на кармата, крайната цел е да се да постигне нирвана.
  • Елиаде, Мирча. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. – София: ЛИК, 2000. – 544 с.
  • Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
  • Оман, Джон. Мистиците, аскетите, светците на Индия. – София: Шамбала, 2019. – 428 с.
  • Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019. – 512 с.
  • Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
  • Тайе, Джампа. Пътят на Тибетския будизъм. / лама Джампа Тайе. – София: Изд. ателие Анго Бой, 2009. – 143 с.
  • Толев, Ваклуш. История на религиите: Слово за човека, Слънцето и Небето, за Боговете – Времето и Всемира. – София: Виктория В, 1992. – 303 с.
  • Шантидева. Пътят на Бодхисатва. – София: Шамбала, 2013. – 216 с.
  • Томсън, Мел. Източна философия. Малка енциклопедия. – Сафия: Хомо Футурус, 2018. – 312 с.
  • Янков, Николай. Ведическа Индия. Мит и саможертва. – София: Изток-Запад, 2021. – 448 с.
ХРАМЪТ В РАНАКПУР, ЩАТА РАДЖАСТАН

Сикхизмът

  1. Сикхизма е религиозна, социална и политическа система от вярвания, която счита, че духовния и светския живот трябва да са неразделни. Тя предоставя възможност за живот в едно идеално общество, изградено на принципите на социалното равенство, добрите дела, духовното усъвършенстване, висшите взаимопомощта, мирното решаване на проблемите, дълбоката мъдрост, житейския хуманизъм, религиозната търпимост, свободната воля, справедливите каузи, честният труд.
  2. С благословията на своя Гуру, всеки, който търси собствен път към истината, медитира често и усърдно до премахването на пречката „его”. Човекът се свързва с Бога с продължително и безкористно търсене на истината в душата си, което води до спасение.
  3. Стремят се към позитивен възглед за живота. Сикхистките учения подчертават концепцията за безвъзмездно споделяне на храна, насърчавани са да участват в благотворителни дела, и работа за доброто на общността и другите. Твърдо са убедени, че без значение от расата, пола или религията, всички са еднакви пред Бога. Мъжете и жените са равноправни и жените могат свободно да посещават молитва.
  4. Вербалното повторение на името на Бог или свещена сричка е установена практика в религиозните традиции в Индия. Гуру Нанак описва резултата от повторението на сричката „нам” като „прогресивноприближаване към Бога” чрез постепенен процес на пет етапа, като последния е съюз на духа с Бога.
  5. Според Нанак хората могат да се разделят на три вида: тези които жадуват материално богатство и светски удоволствия; вторите са по разсъдливи и се безпокоят за правилния начин за достигане на целите, а третите опитват да следват пътя на естествения Божествен порядък в своя живот. Сикхизма очертава различни възможности достигане на състояние на пълен баланс и това е чрез безкористна служба към човечеството от даденост и медитация върху името и повтаряне на гуру мантри. Интересен е моралния кодекс на халсата. Уточняват се местата и начините на богопочитание; задълженията на всекиго, който встъпва в халсата; нормите на отношения, включително и тези с други религиозни общности, по-специално с мюсюлманите; норми на хранене; греховни постъпки, за които принадлежащият към халсата може да получи наказание. Встъпващите в халсата се задължават да носят задължителни атрибути, като знаци на принадлежността им към общността: брада и дълга коса; гребен, събиращ косите под тюрбан (кангха); къси панталони, удобни за сражения; къс меч; стоманена гривна и др.
  6. Има много Гурдвара изградени и поддържани в Индия, както и в почти всяка страна, където пребивават сикхи. Те са отворени за всички, независимо от религия, произход, пол или раса. Поклонението в Гурдвава се състои главно от пеенето на текстове от Писанието. При влизането в Гурдвара, първо докосват земята с челата си, а след това Свещеното писание. Накрая на службата има заключителна молитва, която започва с призоваване на десетия гуру, възвеличава и делата на следващите го и завършва с конкретни просителни слова. Сикхите също имат химни за своите Гурута. Преданото възпяване на славата на Върховния Вечен (Бог) е най-ефективният начин да се контактува с него.
  • Адамс, Саймън. Религиите по света. – София: Софтпрес, 2008. – 62 с.
  • Георгиев, Бисер. Кратка история на религиите. – Верико Търново: Ивис, 2013. – 204 с.
  • Кенет, Клаус. Богове, идоли, гурута: източна мистика – спасение или гибел?. – София: Омофор, 2015. – 255 с.
  • Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
  • Оман, Джон. Мистиците, аскетите, светците на Индия. – София: Шамбала, 2019. – 428 с.
  • Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019 – 512 с.
  • Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
  • Християнство, ислям и източни религии: нормативен текст и социокултурен контекст. / състав. и науч. ред. Симеон Евстатиев. – София: Изток-Запад, 2011. – 424 с.
МОЛИТВА В РЕЛИГИОЗЕН ЦЕНТЪР