Начало » Цитати и източници » Световни религии » Национални религии
Китайски религии - Конфуцианство
- „Аз не създавам, а предавам: аз вярвам в древността и я обичам” – тези думи са на Конфуций -“Учителят Кун” (551 – 479 г. пр. Р. Хр.) и се цитират като емблематични, защото са в основата на религиозните и философските възгледи и оказват сериозно влияние върху китайската култура.
- Според конфуцианците „небето ни говори” и никой не може да знае „волята му” освен „синът на небето”, а това е императора. Той единствен може да оказва почит. Различават се Дао на небето и Дао на земята. Но небесният Дао (пътят на небето) е непознаваем за човека, съответно за него остава валидно изискването да се придържа към предписанието на ритуала и следва земното Дао.
- Конфуцианството разглежда добротата като най-могъщата сила на хармонизиране живота на земята. Китайската идеи за жен е съставена от два елемента: знака, който означава „човек”, и знака, който означава „две”, тъй че може да се преведе като доброта на човешките чувства. Допълнителният смисъл насочва към отношението спрямо другия, към добрите, искрени отношения на взаимно уважение между хората. В конфуцианските текстове са отбелязани пет вида: между княз и министър, между баща и син, между съпруг и съпруга, между по-голям и по-малък брат и между приятели. Добротата, съответна на порядъка във общуването, което е първият важен момент в конфуцианската догматична система. Вторият момент е насочен към китайска мисловна система за разпознаване на взаимоотношенията.
- В първата, най-нисшата, включва най-често срещаните хора, които не се различават с някакви особени качества – те говорят само за да го правят, без да мислят дали е по същество или са празни приказки; хора, свикнали да водят животински живот – ден за ден и не са в състояние да направят нищо без указания. Понятията на тези хора, според Конфуций, не се простират по-далеч от очите, ушите и устата. Във втората категория той включва грамотните, образованите, с такова развитие, което ги прави способни да разберат неща, недостъпни за простите хора. Те живеят съзнателен живот, съобразяват се със законите и обичаите. Третата категория са хора, изцяло подчинени на здравия разум. Те възприемат еднакво и мъката и радостта, невъзмутими са и добродетелни, умеят да говорят и мълчат. Тези хора Конфуций нарича философи. Четвъртата категория хора са прями и притежават истински добродетели. Накрая, в най-малобройната пета категория, Конфуций включва хората, съвършени във всяко отношение. Според него само те могат да управляват държавата. Цялото учение на Конфуций е изградено въз основа на традицията и извежда и нормите на поведение в държавата.
- Във всички тези отношения е налице подчинението на по-нископоставения към по-високопоставения. Изисква и точно спазване на пет висши добродетели или задължения; човеколюбие, т.е. състрадание към всички себеподобни без разлика, правосъдие или отдаване на дължимото всекиму без никакво пристрастие, подчиняване на действуващите закони и спазване на установените под господстващата религия обреди; правдолюбие – неотклонно отвращение от всичко лъжливо и най-накрая вярност и честност, винаги и във всичко.
- Във всички житейски действия човек трябва да се придържа към златната среда: не трябва да изпитва нито прекомерна злоба, нито прекалена любов, не трябва да се отдава твърде много на тъгата, или да изпада в голям възторг от радостта. Трябва да е напълно освободен от крайности и увлечения – това е основното правило на личния морал. Същото се спазва и в нравствените отношения с другите хора – старай се да не причиняваш на другите онова, което сам не желаеш, за да се запази хармонията. Справедливост и честност, вярност на себе си и на думите си, искреност, са в основа на мирните и добрите отношения в обществения живот. Те са средство за отстраняване на недоразуменията, послушание и почитане на по-възрастните, спокойствие, търпение и най-вече вежливост към всички без изключение, непосредствено свързани с началото на златната среда или хармонията.
- Арабаджиева, Мария. Конфуции. – София: Мириам, 2002. – 264 с.
- Елиаде, Мирча. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. – София: ЛИК, 2000. – 544 с.
- Иванов, Братислав. Японската религия. – София: Изток -Запад, 2014. – 190 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Петрова, София. Конфуций и търсенето на пътя. – София: Инвестпрес, 2016 -128 с.
- Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019 – 512 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Нешев, Кирил. Вяра и етика. – София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1997. – 80 с.
- Чън, Ан. История на китайската мисъл. – София: Рива, 2001. – 695 с.
Китайски религии - Даоизъм
- Дао Дъ Дзин е първият литературен източник на преживяванията и мистичния опит в даоистка философска религия. В него е заложено разбирането за сакралност на числовия символ. Дао се разкрива като свръхбитиен неизменен принцип и съдържа в себе си всяко битие. То е всичко и същевременно нищо – първоизточник на онова в което всичко се възвръща. Няма намерени оригинални документи. През вековете е преписвана, допълвана и превеждана от много мъдреци (най-преписваната книга след Библията). В началото на XX в. единственото оцеляло копие е намерено в манастира на „Белия облак“ в Пекин.
- Дао е безгранично, неизчерпаемо и всичко съществува благодарение на него. То е дори преди Небето и Земята, не е дух или божество, движещо процесите във вселената. Функционалният признак е „ИН” и „ЯН“. На Дао не се приписват творчески функции в онзи смисъл, в който се говори за творение на личностен Бог, нито Откровение. Но бидейки „преди Небето и земята”, Дао е Пътят – вечният източник на живота, на смисъла на битийния и нравствения ред на всичко, предхожда боговете, които се почитат на вярващите даоисти. Доверие към Дао е като към съвършенство. Всяко нещо се възприема като хармонично, съразмерно единство на Ин и Ян – на женското (тъмно, подвижно) и мъжкото (светло, устойчиво) началото на всичко е свързано с всичко. Противоположностите ин и ян взаимно се привличат, проникват, редуват се в живота на природата на човека, както се сменят нощта и денят, зимата и лятото, смъртта и животът. Крайната цел на всички източни практики е да се култивират, балансират и развиват трите съкровища. На най-високото ниво в източните лечителски изкуства, се прави опит да се хармонизират всички аспекти на живото същество.
- Дзин е първото съкровище и се превежда като „регенерираща се есенция” или просто като „есенция”. Дзин е пречистената енергия на тялото. То осигурява основата за всички дейности и се казва, че е „коренът” на човешкия жизненост. Дзин е първичната енергия на живота, свързано с човешкия генетичен потенциал и с процеса на стареене. Количеството на есенцията определя продължителността на живота и жизнеспособността. Дзин в тялото се изразходва в течение на самия ни живот, но най-вече при хроничен и силен стрес и невъздържано поведение, включително претоварване с работа, прекалена емоционалност, злоупотреба с алкохол и наркотици, хронична болка или заболяване. Чи е второто съкровище на жизнената енергия, която дава възможност на тялото да мисли и извършва съзнателни движения. Всички движения, действия и мисли са резултат от Чи. То дава възможност на човека да се движи и да живее, свързано е с енергията и кръвта. Влиза от небето в тялото през носа (Портата Ян), циркулира през дванадесетте меридиана, за да подхрани и запази вътрешните органи най-вече белите дробове и далака. Чи е активността на Ин и Ян. Енергията Шън е ръководният дух, който управлява Чи. В основата си, това е най-важното от трите съкровища, защото отразява висшата природа на човека. Китайските учители казват, че Шън е всеобхващаща любов, която живее в сърце. Тя е духовното сияние на едно човешко същество и най-върховото и пречистено ниво на енергия във вселената и когато се култивира, носи душевно спокойствие. Медитацията е неделима част от даоизма. Посредством нея даоистите се стремят към здраве и дълголетие и към най-високото ниво на духовно развитие единението с Дао. През началните етапи на духовно усъвършенстване медитацията води до пречистване на съзнанието, ограничаване на желанията, балансиране на емоциите и стимулиране на циркулацията на вътрешната енергия. През висшите етапи с нейна помощ практикуващият се слива с Дао, първоизточникът на всичко.
- Обикновено божествата са свързани с природата – небесни тела, морета, гори, животни, плодородие и др. Вярават, че огромен брой добри и зли духове населяват всичко, включително и човека. те имат връзка и с предците. Няма пълно съгласие по въпроса за точния състав на китайския пантеон. Божествата, духовете и безсмъртните светци се различават по ранг в зависимост от своята сила и ниво на просветление. Обикновено ранговете се фиксират чрез титли. Най-висшите божества се наричат Тиендзун (Небесни господари), следвани от Ди (Император) и Хоу (Императрица), после Уан (Владетел), Сиен (Безсмъртен) и накрая Шън (Дух)
- Въпреки, че видът на олтара е различен, общностите за всеки ритуал правят специално подреждане на предметите, но значението и символиката им е една и съща. Китайското правителство предпочита целибатния модел на Будизма за таоисткото духовенство. Има свещеници които взимат обет за безбрачие, но и има и семейни, който не живеят в манастир а в домовете си. Изследователите продължават да търсят научни доказателства кое е водещото начало в Даоизма – религията или философията. Истината е, че религиозните вярвания са обвързани с китайската култура, астрологията, кухнята, бойните изкуства и традиционната медицина.
- Ацев, Крум. Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин). – София: Кибеа, 2002. -192 с.
- Бичън, Джао. Даоистка вътрешна алхимия. Тайната за усъвършенстването на Същностната природа и Вечния живот. – София: Шамбала, 1997. – 283 с.
- Елиаде, Мирча. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. – София: ЛИК, 2000. – 544 с.
- Иванов, Братислав. Японската религия. – София: Изток -Запад, 2014. – 190 с.
- Кайгуо, Чън Джън Шунчао. Портите на Дракона. Постигане на Великото Дао – пътят на съвременния даоски наставник Уан Липин. – София: Изток -Запад, 2014. – 258 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Куцарова, Теодора. Лаодзъ, Даодъ(а)дзин(г), Трактат за пътя и природната дарба, превод от старокитайски език и текстологично изследване. – София: Изток-Запад, 2019. – 464 с.
- Лаодзъ. Даодадзин. Трактат за пътя и пироните дарби. – София: Изток -Запад, 2014. – 460 с.
- Рийд, Даниел. Дао на здравето и дълголетието. – София: Хермес, 2006. 480 с.
- Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019 – 512 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Уонг, Ева. Даоизъм. Въведение в историята, философията и практиката на древната китайска традиция. – София: Аратрон, 2002. – 288 с.
- Чън, Ан. История на китайската мисъл. – София: Рива, 2001. – 695 с.
Японски религии - Шинтоизъм
- Съществува общоприета периодизация на историята на Шинтоизма: праистория (до приемането на Будизма през 538 г.); първи синкретични теории на базата на Будизма (от 538 г. до ІХ в.); доминиране на Будизма (ІХ–ХІІІ в.); синкретични теории на базата на Шинтоизма (ХІV–ХVІІ в.); преобладаване на неоконфуцианството (от 1600 до 1868 г.); надмощие на държавния Шинтоизъм (от 1868 до 1945 г.); религиозен плурализъм (от 1945 г. до настоящия момент).
- 2. Сусано но Микото – Богът на ураганите и ветровете, Тсукийоми но Микото – Богът на луната, и върховната Богиня на слънцето Аматерасу Омиками. Една от дъщерите на Изанаги и Изанами е Аматерасу Омиками, или Богинята Слънце. Тя е предшественичка на фамилията на императора и се приема за главно божество. Властта на самия император се счита за божествена. Легендата разказва, че братът на Богинята Слънце Сусано слиза на земята и убива огромната зла змия, която причинява много беди на всички. Сред първите богове е планинският Оямацуми, роден от едно от 5-те парчета, на които Изанаги разрязва Бога огън в деня, когато Изанами умира. Сенген-Сама пък е богинята на планината Фуджи – най-важната за японците. Цяла Япония я почита и е щастие за всеки японец да участва в ежегодното й поклонение, като се изкачи на върха на изгрев, за да се поклони на слънцето.
- Храмов шинтоизъм (джинджя шинто) е най-древният и разпространен вид религиозна практика в Шинтоизма. Смята се, че шинтоистки храмове (светилища) се изграждат от стари времена, още преди началото на японската държавност и съответно съвременния храмов шинтоизъм е продължение на вярвания от митологичната епоха. Под Шинтоизъм на императорския двор (коошицу шинто) се разбира религиозните церемонии, които се провеждат в трите храма, разположени на територията на императорския дворец. Централното светилище се нарича Кашико докоро и в него се съхранява копие на свещеното огледало, символзиращо духа на Аматерасу, върховната богиня в шинтоисткия пантеон. Оригиналът се намира във вътрешното светилище Найку на храмовия комплекс в Исе. Западно от Кашико докоро е светилището Коореиден, в което са в покой душите на предишните императори. В източната част на комплекса е светилището Шинден, посветено на всички ками. До трите светилища имат достъп само членовете на императорското семейство и служителите при Двора. В древността за религиозните церемонии в императорския дворец отговарят представители на жреческите родове Накатоми, Инбе и Урабе, но тази традиция отдавна е прекъсната. През 1908 г. със специален закон са регламентирани религиозните служби, провеждани в храмовия комплекс при двореца. На 15 декември 1945 г. с акт на окупационните власти шинто е отделен от държавата, а на 1 януари 1946 г. императорът е принуден да се отрече от божествения си произход. Въпреки това той продължава да води по-важните служби в храмовия комплекс при двореца и фактически си остава първожрец на Шинтоизма. Почти всички церемонии в императорския Шинтоизъм протичат по закона от 1908 г. Държавен шинтоизъм Кокка шинто е религиозна политика, формирана през Мейджи и отменена от окупационните власти през 1945 г. Същността е в отделяне на шинто от Будизма Шинбуцу бунри, реорганизиране на храмовия шинтоизъм под контрола на императорския двор и превръщането му в държавна религия. Личността на императора е обявена за свещена и неприкосновена в съответствие с шинтоисткия канон. Той е с божествена същност длъжен е да уважава закона, но не може да се изисква от него отчет за дейността му. Краят на държавния шинтоизъм идва с поражението на Япония във Втората световна война и нейната окупация от съюзническите войски. Народен шинтоизъм – Миндзоку шинто е съвкупност от религиозни представи, обичаи и традиции, които съвпадат само частично с храмовия шинтоизъм и съществуват отделно от религиозните практики в светилищата. В народния шинтоизъм може да се говори по-скоро за фолклорна традиция, повлияна на по-късен етап от будизма и конфуцианството. В шинтоизма по принцип е трудно да се отдели религиозният компонент от общокултурния, а в народния шинтоизъм това е практически невъзможно. Сектантски шинтоизъмКьооха е твърде разнороден, но обща черта е акцентът върху конфуцианската етика и стремежът за възраждане на древните шинтоистки ритуали. До края на Втората световна война те са обект на специален контрол. Сектите имат свои създатели и писмени доктрини, докато храмовият шинтоизъм няма основател, а сакралните знания се предават устно. През 1947 г. е създадена Федерация на шинтоистките секти.
- Интересното е, че за разлика от западните религии, при шинто дори висшите сили не са перфектни и безгрешни. Характерно за тях е, че те могат да са два вида природни и кланови. При клановите се обожествява дух на някой от предците, но е възможно и живи хора да са почитани като ками.
- За да се запази чистотата на светилището, във вътрешния двор има водни басейни, където богомолците могат да измият ръцете и устата си. Храмовете нямат огради, а само мястото, предназначено за молитва се огражда със свещеното въже. Повечето светилища провеждат мацури, чиято цел е да покажат ками на външния свят. Много мацури се превъщат в тържествени спектакли с шествия. Силно се отразява живота на японците в традиционните шинтоистки празници и традиции: Шогацу -Нова година, Малката Нова година – 15 януари, първият ден на пролетта – Сецубун – 4 февруари, празникът на момичетата Хина мацури – 3 март, празникът на момчетата Танго но Секу – 5 май) и др. Интересна е традиция е Миямаири, която се извършва в периода след първия месец от раждането на детето до стотния ден. На Миямаири родителите и бабите и дядовците водят детето в светилище, където благодарят на ками, че то е родено, а шинтоисткия свещеник се моли за здравето и щастието му.
- Елиаде, Мирча. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. – София: ЛИК, 2000. – 544 с.
- Иванов, Братислав. Японската литература. – София: Изток-Запад, 2018. – 160 с.
- Иванов, Братислав. Японската религия. – София: Изток -Запад, 2014. – 190 с.
- Калве, Робер. Японците: история на един народ. – София: Рива, 2005. – 312 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019 – 512 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Религиозните традиции на света. – София: Изток-Запад, – 1824 с.
- Цигова, Бойка. Пътят на словото в Япония. – София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006. – 179 с.
Японски религии - Зороастризъм
- Писменият вариант на Авеста се появява едва през IV век. Свещеното време според зороастрийските представи се разделя в три периода: ера на творението, ера на смесването, и ера на разделението. В ерата на творението Ахура Мазда осъществява два етапа: идеално творение в Божията мисъл и проявяване на творението във видима, осезаема и телесна форма. Първоначално творението е несъвършено, а по-късно придобива цялост за добро. Но в телесния си облик то става е достъпно и на злите сили. Митологията говори за един първочовек андрогин Гайомаретан, един първобик, един първоогън, една небесна твърд, една първоначална земя, вода и растение. Ерата на смесването е тази в която протича историчния живот на човека, Ангра Майню руши създаденото от Ахура Мазда и противостои на неговите поклонници. Времето на смесването е богопромислено като време за историческия живот на човека. Ражда се Заратустра, после следва утвърждаване на истинната религия, в която човек може да избере да служи на благото, да почита Ахура Мазда и да се противи на злото. От първостепенно значение е участието му пряко в богослужението, но и с това се подрежда целия му живот в съответствие с добрата мисъл, доброто слово и доброто деяние, вложени при творението. Ерата на Разделението настъпва след възкресение в тяло на всички, а последния съд, пред който човек е отговорен за своите мисли, слова и деяния, окончателно разделя доброто от злото във всичките му форми. Настъпването на крайната ера е в миг на чудодейство, на цялостно преображение. След него се установява блаженото вечно царство на Ахура Мазда.
- Зороастризмът учи човек да е полезен за обществото, честен и добър към другите. Основното вярване е, че колективните позитивни дела на човечеството постепенно ще превърнат несъвършения материален свят в неговия небесен идеал. Отрича се аскетизма и отшелничеството. Религията не осъжда богатството, но трябва да е придобито по честен начин. Последователите не вярват в прераждането, кармата и клетвите. Зороастризма проповядва уважение към природата и нейните дадености с което изпреварва всички останали световни религии. Заратустра много говори за конфликта между Доброто и Злото. Във вечната битка, Бог дава на човек възможност за избор, но и отговорността да проповядва само добро. Препоръчва му се постоянна борба срещу злото и стремеж към духовно усъвършенстване.
- Смята се, че в началото всичко е сътворено като едно, за да се живее като благословена множественост. Хората са безсмъртни и единни в мислите, словата и деянията си – така както са в единение и Ахура Мазда и Амеша Спентите при сътворението. След като се раздели душата от тялото при физическата смърт е изправена пред индивидуален съд на моста Чинват. Там се претеглят на везни мислите, словата и деянията на човека. Тези, които са вършили повече добро отиват в това, което Заратуштра нарича просто „добро съществуване” или Рай, а тези, които са избрали лошото, отиват в „лошо съществуване” или Ад. Състоянието на индивидуалната човешка душа е представено чрез митологемите за рай, ад и своеобразно чистилище. Всеки човек има възможност за последен свободен избор след възсъединяването с тялото и пълното преображение на цялостния човек при възкресението. Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта. Последователите вярват в началото, развитието и края на времето,
- Прекратява се пренасянето на кръвни жертви и се заменя с молитвата. Включват се и строго регламентирани, ритуално изчистващи действия. Богослужението се извършва от жреци атарвани. Има установена йерархия на свещенослужителите, в която най-високо стои главния свещеник. Той служи на храмовия огън и едновременно е учител. Поддържат се семинарии за специална подготовка на духовните лица. Съвременните свещенослужители запазват названието мобeди. Преминават през двустепенно посвещаване. Обичайно е да поддържат линия на наследяване. Съблюдават изключителна ритуална чистота, за да могат да ръководят очищението. Специално място има деветденонощното им пречистване, необходимо преди всяко тържествено литургично служение.
- В богослужение мястото на огъня е светая светих на храма и до него имат право да се приближават само специални свещенослужители. Те поддържат строга ритуална чистота и пазят огъня от собственото си дихание с помощта на бяла маска на устата и носа. Свещен е непрекъснато горящият храмов огън, но и всеки друг, включително и в домашното огнище, затова следва да се пази от оскверняване. Важен ритуал е седерпушан свързан с встъпването в религиозната община и се извършва между девет и единадесет годишна възраст. Правят се ритуалите на очищение и се произнася символа на вярата. На новопосветения се връчват бяла памучна дреха судра символ на избора на вярващия да съдейства на Ахура Мазда и Аша. Поставя се свещен пояс от тройно преплетен шнур, завързан отпред и отзад, което показва триадата на добродетелите.
- Азимов, Кязим. Проблема человека в религиозно-философских доктринах зороастризма и ислама. – Баку: Леттерпресс, 2009. – 304 с.
- Елиаде, Мирча. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. – София: ЛИК, 2000. – 544 с.
- Иванов, Братислав. Японската религия. – София: Изток -Запад, 2014. – 190 с.
- Кюмон, Франц. Мистериите на Митра. София: Шамбала, 1999. – 300 с.
- Костов, Ивайло. Световни религии. – София: Аскони, 2000. – 300 с.
- Смит, Хюстън. Световни религии. – София: Изток-запад, 2019. – 512 с.
- Сярова, Ели. Световни религии. – София: Просвета, 2002. – 236 с.
- Отран, Шарл. Митра и Заратустра: В търсене на християнската предистория – София: Шамбала, 2007. – 310 с.
