В християнската история всички спорове относно учението на вярата могат да бъдат сведени до спора именно върху личността на Исус Христос. В периода от времето на св. апостоли и до ранното Средновековие са били изразявани и яростно защитавани различни христологически гледни точки. В продължение на две хиляди години личността на Исус Христос привлича всеобщо внимание. Някои го наричат Син Божий, други вярват, че Исус е бил един от учителите и духовните наставници на човечеството. Има и други, които го смятат за митичен персонаж. За християните той е Божия Син, едно от лицата на Света Троица (Словото), истински Бог, който се въплати и „стана човек“. Библейският Исус не е оставил в писмена форма своето учение. Според евангелската история, предадена в Новия Завет чрез своите проповеди, той поставя началото на едно световно религиозно движение, което по-късно е именувано на титлата, с която го именуват неговите последователи – Христос.

Утвърждаването на божествеността на Христос в догматическите категории на Никейския събор неизбежно повдига въпроса и за историческия Исус като човек. Този въпрос води след себе си продължителни спорове, схизми и търсене на подходящите определения на пет от вселенските събори на Църквата.