Според древните отци и учители на християнската църква ереста е изопачаване на вярата, която Църквата ревниво пази в своята хилядолетна история. Но ерес е не само онова, което действително и пряко противоречи на догматическото църковно вероучение, но също така и учението, което си присвоява общозадължително, догматическо значение, съзнавайки че го няма. Според християнското разбиране дума „ерес”, която е гръцка (αἵρεσις), има няколко оттенъка в значението си и се превежда като „превземане”, „заграбване”, „склонност” или „секта”. Също така, тя може да означава и отделно учение, направление, школа, различни от християнството. Една от първите ереси, разтърсили Църквата и поразили я за дълго е ереста на църковния презвитер Арий, която принизява Богочовека Христос до човека Исус от Назарет. Според древната християнска църква признаването на Божеството на Христос Спасителя е разрушаваща единосъщието на въплътения Божий Син с Бог Отец.

Според християнска доктрина Бог има три лица (ипостаси), всяко от което е израз на единна божественост и не може да бъде субстанциално противопоставено на другите. По този начин Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети представляват три въплъщения на една и съща природа, а всяко утвърждаване на субстанциално неравенство между тях означава многобожие и езичество. Поради своята сложност доктрината за божественото триединство предизвиква спорове и противоречия в християнския свят още от епохата на ранното Средновековие.