Причината за кефаретите са неправилни действия, грешки и грехове, които са под формата на неизпълнението на нещо, което трябва да стане според религията, или на нещо, което не трябва. Всевишният Аллах е дал възможност за извършването на някои действия, които също са от рода на ибадет като отплата за грешките и чрез тях прегрешилият да потърси опрощение за себе си. И поради тази причина мукеллефът трябва да изпълнява кефаретите с възнамерението и желанието да бъдат превърнати в повод от страна на Аллах за опрощението на греховете му. Има надежда, че чрез това Аллах ще опрости съответното неправилно действие на този човек. Поради тази причина, извършването, възнамерението и целта на кефаретите са тема, която влиза в ибадетската отговорност на мукеллефа.
Видовете кефарети, които са известени в Корана и сюннета, или са установени само със словата и практиките на Пратеника (с.а.с.), могат да бъдат изброени по следния начин: кефарети, които се налагат поради разваляне на оруча, клетва, зихар, нарушаване на забраните при хадж, убиване на човек, извършване на сексуален контакт с жена, която е в месечен цикъл и т.н.
Кефарет за разваляне на оруча
Този кефарет се налага за онзи, който докато спазва рамазанския оруч, без да има някакво оправдание, развали своя оруч нарочно. Ибадетът оруч е един от петте стълба на исляма. За тези, които се затрудняват в извършването на този ибадет, са приведени една дузина улеснения и рухсати. Освен това, онзи, който въобще не държи оруч или го е развалил, който е започнал извън волята си, поради определена причина, приета за оправдана, има възможност да направи каза на оруча си. Но след всички тези рухсати и възможности, положението на онзи, който е развалил своя рамазански оруч, знаейки и искайки, без да има разумна и оправдана причина, е прието като тежко провинение и престъпление. Хората в това положение, за да молят прошка от Аллах (с.т.) за грешките и действията си, е предвиден като кефарет един от трите ибадета, от които единият е от вида на оруча.
Това, че шафиите не са тръгнали по пътя на къяса, може да е произлязло от мисълта да го улеснят, и да не причиняват затруднения и притеснения.
Кефаретът за разваляне на оруча е: освобождаване на роб, а ако това не е възможно – държане на оруч два месеца без прекъсване, ако не достигат силите му и за това, да нахрани 60 бедни сутрин и вечер. След като в наши дни робството е изчезнало, в кефарета за оруч на първо място е неговото спазване, а на второ – нахранването на беден. За подобно становище става въпрос и при останалите. Това, че освобождаването на роб заема първо място при кефаретите, е ясно доказателство, че ислямът отдава значение на свободата и човешките права и е установил различни мотиви, за да може онези хора, които са роби, да се освободят и получат свободата си.
При положение, че кефаретът за оруч бъде изплатен под формата на оруч в продължение на два месеца, то тези 60 дни трябва да се държат един след друг без да се прекъсват. Само месечният цикъл на жените го променя. Извън това, ако се прекъсне оруча въз основа на оправдание като болест, пътуване, държаните преди това дни се считат за неосъществени и трябва отново да се започне двумесечен оруч. Шафиите са на мнение, че прекъсването на оруча поради нифас, лахуса, следродилно течение, а ханбелиите – поради болест, не променя тази непрекъснатост. След като е така, оручът за кефарет трябва да започне тогава, когато помежду им няма да се падне месец Рамазан или Курбан байрам. Когато свършат оправданите състояния на жените, продължават оттам, където са останали без да прекъсват и без да се изчисляват дните, в които не е могло да бъде държан оруч и завършват до два месеца. При изкупителния оруч (кефарет) – условието е да се възнамери за оруча от вечерта, освен това да се поясни, че е оруч за кефарет.
Когато в изкуплението за оруча не е възможно, извършването на изкупителната форма на първите две алтернативи, като трета – мукеллефът трябва да нахрани 60 бедни сутрин и вечер. Това може да стане както с ядене, така и с равностойността на храната. Освен това, има различни алтернативи като нахранването на 60 бедни в един ден и на един бедняк в 60 дни. Но бедният, който ще бъде нахранен, не трябва да бъде от тези, за чието препитание е отговорен даващият кефарета. Мярата в нахранването или плащането на пари е дошла от израза на айета, свързан с кефарета за клетва (ел-Майде, 5: 89) и е средно – нормално изразходваната храна на този, който ще дава кефарета и неговото семейство.
Кефаретът за клетва – йемин
Това е този, който е необходим, когато някой не спази клетвата, която е дал и я развали.
Според общите изрази на ислямските муджтехиди онзи, който развали клетвата си, тоест който не държи на думата си, сочейки Аллах за свидетел, като кефарет ще трябва: или да освободи един роб, или да нахрани 10 бедни сутрин и вечер, или да облече на средно ниво 10 бедни. Човекът може да плати кефарета за клетва с това, което пожелае от тези три неща без да се налага да следва реда. Поради значението, което ислямът отдава на човешките права и свободи, освобождаването на роб било сметнато за най-достойния избор сред тях. Ако силите на човека не достигат за тези неща, той трябва да държи оруч три дни. Според ханефиите и ханбелиите условието е този тридневен оруч да бъде държан един след друг.
Ако някой даде кефарет без да развали клетвата си и после я наруши, според ханефиите това не било достатъчно. След като я наруши, той отново трябва да даде кефарет. Както и при кефарета за оруча, джайз е в един ден да бъдат нахранени 10 бедни, или един бедняк в продължение на 10 дни. Нахранването и обличането трябва да бъде спрямо социалното положение на даващия кефарет, спрямо всекидневните му разходи за храна и средното положение на начина му на обличане. На тези, които имат нобходимост, да се даде и тяхната равностойност вместо нахранването и обличането.
Кефаретът за сексуален контакт с жена в хайз (месечен цикъл)
В Корана е известено, че месечното течение е неспокойствие и оправдано състояние за жените, че съпрузите им трябва да стоят далеч от тях, докато то продължава (ел- Бакара, 2: 222). Поради тази забрана и в хадисите на Пратеника има единодушие, че извършването на сексуален контакт с жена, която е в месечен цикъл е харам. А и без това такъв контакт, освен че противоречи на здравословното чувство за удоволствие на човека, но и е много вредно и опасно за душевното и телесното му здраве. Въпреки това върху въпроса за това какво ще се налага на онзи, който извърши такова действие, между факихите възникнали разногласия.
Според мнозинството от ислямските учени, сред които е и Ебу Ханифе, онзи, който е осъществил сексуален контакт със съпругата си, докато била в хайз, е извършил грях. Няма нищо друго, освен да направи покаяние пред Аллах и да търси прошка от Него. А според ислямските учени като Ибн Аббас, Катаде, Евзаи, Ахмед ибн Ханбел и други, за сексуалния контакт, извършен в първите дни на месечния цикъл с жена, която е в хайз, трябва да се плати кефарет в размер на един динар (4, 25 грама злато), а в края на месечното течение – п оловин динар. Този кефарет се налага само на мъжа, ако това е извършено по негова принуда. Ако е по желанието и на двамата, тогава се отнася за всеки един от тях.