След смъртта на Пратеника Мухаммед (с.а.с) настъпил 29 годишен период – известен в ислямската история като периода на Праведните халифи. През този период границите на държавата се разширили и ислямът започнал да се разпространява извън Арабския полуостров. Сложен бил край на Сасанидската държава на персийците, които започнали да приемат исляма. Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка и ос. Кипър станали ислямска територия. Куран-и Керим бил събран на едно място под формата на мусхаф, годината на преселването в Медина била приета за начало на ислямското летоброене, била създадена държавна хазна (Бейту’л- мал).
Битката при Джемел (656 г.) и битката при Съффин (657 г.) обаче бележат началото на първите два кървави сблъсъка между мюсюлманите и отварят вратите на разединението.