Битката при Талас (751 г.) изиграла важна роля за масовото приемане на исляма от тюркските племена. В началото на X век Караханидската държава станала първата тюркска държава в Централна Азия приела исляма. Към средата на XI век тюрките заемат някои области в Източна Мала Азия и продължават настъплението си на запад. След битката при Данданакан селджушките турци получили право да покровителстват ислямския свят на сунитите, изпълнявали са длъжността да защитават мюсюлманите от вътрешни и външни опасности. След победата над византийския император Роман IV Диоген в битката при Манцикерт през 1071 г. селджукският султан Алпарслан изтласкъл властта на Константинопол и от Централна Анатолия. Така започнало съществуването си Румският селджукски султанат с център град Коня.
Нестихващото им прииждане и през XII век променил етническия и религиозния облик на бившите византийски провинции. Селджуците и техните наследници създали огромна територия на владение и нямали конкуренти. Това продължило до края на Първата световна война.