Дефиниция на термина "деноминация"

„Деноминация“ е термин, който осезаемо навлезе в религиозната сфера на България след 1989 г. Този термин е добре познат на научния и теологическия дискурс, но не се използва масово във всекидневния живот на хората или пък от техния обикновен разсъдък за разлика от термина секта. Този термин е въведен в областта на сравнителното религиознание, за да се използва за обозначение и разграничение на различните видове религиозни организации. В зависимост от причините за създаването и еволюцията си, деноминацията заема съответно средно положение между църква и секта. Тя е междинното звено в трихотомната структура:

По този начин тя се явява един от етапите в процеса на развитие на религиозното обединение. Причината за прехода от секта към деноминация и после към църква Нибур вижда в стремежа на религиозната общност към съответен компромис със света и за приспособяване към секуларните ценности. Деноминацията, заимства от църквата системата на централизация и йерархическия принцип на управление, докато със сектата тя си прилича най-вече по сравнително кратката историческа традиция.

Според типологията на различните религиозни общности, деноминацията трябва да се свързва с, а и да попада сред плуралистичните религиозни обединения, които признават „множественост” на пътищата за познание на абсолютната истина.