Като религиозно движение може да се определи всяка религиозна общност, която:
- реформира позната религиозна доктрина или създава нова религиозна система или духовна практика, в основата на която обаче има заемки от вероучението на световна религия, но примесено и с някакви елементи от теософията, астрологията, езичеството, Ню Ейдж философията или др.
- предлага нова интерпретация на свръхемпиричното и метафизичното за достигане на трансцендентно знание, духовно просветление, самореализация или истинско усъвършенстване.
Някои от религиозните движения възникват в рамките на църкви или по-големи религиозни институции, поради което те не се стремят към институционализация. Такива движения практикуват собствен вид духовност до момента, в който църквата или институцията, в рамките на която са възникнали, оттегли доверието си от тях и те вече са принудени да се превърнат в самостоятелни религиозни общности.
Сложността при изследването на проблема за новите религиозни движения обаче се поражда още и от факта, че всяко от тях по своята същност е достатъчно сложна, самобитна единица, оказваща специфично влияние върху голяма част от спектъра на обществените отношения.
Причина за това е фактът, че всяко религиозно движение съдържа в себе си различни нива на идентификация:
| 1. | Доктрина, която се явява конгломерат от различни религиозни и философски възгледи |
| 2. | Култова практика за екзистенциално – персонално и групово – „потребление”, която притежава своеобразна специфика и съдържание |
| 3. | Харизматични лидери, които в повечето случаи се явяват централният обект на идентичността на движението |
| 4. | Нестандартни методи на рекрутиране на нови членове |
| 5. | Агресивен прозелитизъм |
| 6. | Символни логики и технологии за публично разпространение и популяризация на сакралностите и ползите от движението |
| 7. | Благотворителни инициативи в общественото пространство |