Мястото на религиозните общности в политиката и натрупаният исторически опит дава основание на специалистите да разграничат четири типа държави: моноконфесионални (с едно доминиращо изповедание), биконфесионални (с две доминиращи изповедания), лаически (секуларни) и мултикултурни (в които всички изповедания заемат равнопоставено положение).
Типовете държавна регулация в религиозната сфера са четири, а именно: Монополизъм: държавата подкрепя само една деноминация, която е доминираща; Олигополизъм (рестриктивен модел): държавата приема религиозното разнообразие, но демонстрира предпочитание към определена деноминация, а останалите потиска. Тук може да се говори за поне три подгрупи религиозни общности – червен пазар (официално разрешени), черен пазар (забранени) и сив пазар (нелегално действащи); Плурализъм (либерален модел): държавата подкрепя религиозното разнообразие; Забранителен режим: държавата забранява всички вероизповедания (както в Албания и в Китай, 1966-1979).
При прилагането на политиките на олигополизъм или монополизъм натискът на властта срещу определени религиозни общности/ църкви, изразяващ се в преследване, репресии, отнемане на ресурси и др., води до различни модели на реакция.
Религиозното често се „оглежда“ в политическото не само посредством различни политики, а и в различни политически механизми.
В някои държави религиозната принадлежност е съществен маркер при преброявания и статистики, създаване на регистри или процедури за получаване на гражданство. В историята на Европа, особено в доиндустриалната епоха и по време на Студената война, са обичайни политическите преследвания и репресии над религиозни лидери и дейци.
Нерядко в политическия живот се създават, действат и печелят властта политически партии на религиозна основа. Те имат различна идеология от секуларните партии, като претендират, че следват утвърдените ценности на традиционните религии. По-опасни от гледна точка на обществената сигурност са религиозните организации, които си създават политическа програма. Често те са с фундаменталистки идеи и са свързани с тероризма. Маргиналните религиозни общности сами създават модели на свое политическо поведение. То може да варира от затваряне и възприемане ролята на жертва, през търсене подкрепа само в собствена религиозна среда, до отваряне и позитивна конфронтация.