В доиндустриалната епоха религиозното образование е приемано като неотменна даденост. В Новото време и особено в съвременната ситуация то губи почва вследствие секуларизационния процес и концепцията за човешките права. Въпреки това, понастоящем съществува сериозен дебат относно изучаването на религия в държавните училища. Поддръжниците на религиозното образование смятат, че то: стимулира националната идентичност; запознава с културната традиция; насърчава толерантността към различията; намалява ксенофобията и расизма; формира морални ценности в условия на криза. Неговите противници пък използват приблизително същата аргументация: училищата са светски; индоктринирането води до национална и религиозна дискриминация; не съществува доказана пряка връзка морал – престъпност; възпитанието е за- дължение на родителите, а не на училището.
През ХХІ в. религиозното образование става фокус на редица политически и културни международни организации. В повечето европейски и американски държави религиозното образование е съсредоточено извън държавната образователна система – в неделни прицърковни училища, в духовни семинарии, духовни академии и богословски факултети, в частни религиозни училища, финансирани и от държавата, в НПО и в центрове за работа с деца.
В съвременния свят съществуват разнообразни модели на религиозно образование. Конфесионалната форма представлява преподаване на знания от религията в отделен учебен предмет, независимо какъв е неговият статут и хорариум, и най-често от богослови (цивилни или духовни лица). Тук може да има вариации на моноконфесионални курсове (учебното съдържание обхваща само една религия) или на сегментарно конфесионални курсове (учебното съдържание обхваща различни религиозни традиции). Неконфесионалната форма представлява преподаване на знания за религията, което се прави в отделен предмет с неутрално название (напр. Етика, Философия, Норми и ценности, Религии и др.) или в останалите хуманитарни предмети (История, Философия). Преподаването се извършва от небогослови и цели да формира представи за равноценност на религиите и отношения за тяхното разбиране и уважение.
Конфесионалният модел на религиозно образование обикновено се среща при монополизъм в отношенията държава – църква. Неконфесионалното обучение по религия се среща в държави с олигополистичен или плуралистичен модел в отношенията държава – църква. То се влияе от наличието на многобройни и влиятелни религиозни малцинства и от историческата традиция. Понякога неконфесионалното обучение е наричано и интеркултурно.