Една от съществените изяви на религиозния плурализъм е неговата видимост в публичното пространство: градско пространство, обществени настроения, социални стереотипи и медийна среда.
В рамките на общество, отличаващо се с религиозен плурализъм, молитвените места (храмове, параклиси, синагоги, джамии и др.) са видими: ясно разпознаваеми по своите външни белези (религиозни символи, специфична архитектура и украса), достъпни за посещение, разположени в зони (квартали, райони, места), които не са извън населените места. Параклиси, месджиди, будистки олтари и др. подобни могат да се срещнат в училища, университети, болници, универсални магазини, на улицата и летищата.
Не са малко примерите за отсъствие на религиозни символи и дори за желание за „мимикрия“ в градското пространство по причина на враждебната социална среда.
В държавите с религиозен плурализъм и религиозен монополизъм не съществуват препятствия да се извършват различни религиозни церемонии в публична среда, стига те да са съобразени със законите и обществения ред.
Религиозното различие най-лесно се разпознава чрез продажбата на чисти храни. Ресторантите и магазините за халал (за мюсюлмани) и ка(о)шер (за евреи) са често срещани в мегаполисите на държави, които зачитат другостта на вярващия.
В държави, където религиозният плурализъм е факт и където има средно или високо равнище на колективна религиозност, религиозната литература се продава в обикновените книжарници и заема подобаващо място на цели стелажи. В държави с ограничения на религиозното разнообразие подобни издания се инкриминират – изземат се от библиотеките, намалява се драстично тиражът им или се закриват, преследват се техните притежатели, правят се спънки за тяхното издаване или преиздаване.
Религиозното културно наследство, независимо на коя общност принадлежи и в кой континент се намира, има сериозен дял в разнообразието от културни и исторически ценности. Видимостта му се създава чрез съответна обозначеност – на самото място (с табели, паметни плочи, символи и други знаци), в справочни ресурси (атласи, туристически гидове, карти, диплянки, уеб сайтове и портали) и в научни съчинения.Често обаче именно войните за памет създават невидимост на религиозното културно наследство. То може да стане невидимо и заради нежеланието на властите да го поддържат или разрешат неговото поддържане. Без финансиране, то постепенно се разрушава и унищожава.