От ХV до началото на ХХ в. православието представлява стълб на руската държавна доктрина и на националната идентичност. През 1918 г. болшевишкото правителство отделя Руската православна църква от държавата, а през 20 – 30-те год. на ХХ в. я подчинява. Атеистичната пропаганда, направлявана от режима и от Съюза на безбожниците, си служи с разнообразни методи на въздействие. От времето на Перестройката отношението към религиозните ценности и традиции се променя. През 90-те год. на ХХ в. в Русия е забелязан религиозен „бум“: 66% от населението декларира себе си като религиозно, 25% като нерелигиозно, а за атеисти се смятат 6%. Президентите Елцин и Путин съдействат за връщане на старата симбиоза между държава и църква, т.е. за установяване на религиозен монополизъм. Държавата не само подкрепя, но прави зависима РПЦ. Маргиналните религиозни общности са мюсюлманите (6,5%), староверците (старообрядците) (1,5%), протестантите (0,3%), католиците (0,1%), евреите (0,1%), будистите (0,5%), индуистите (0,1%) и НРД. В днешна Русия се отбелзва възход на неоезичеството, паганизма, пантеизма, шаманизма и на интереса към магии, лечители и гадатели. В Руската федерация има сложна процедура за регистрация на религиозните организации. Трудности и откази в това отношение срещат нетрадиционните общности, особено НРД. Интересен феномен е появата на секти. Една от тях е Висарион или Църквата на последния Завет.
Католическата църква в Хърватска е национална по традиция. Тя играе важна роля по времето на Югославската федерация, като дава отпор срещу политиката на сърбизация. Католическото мнозинство (86,3%) е доминираща религиозна общност в страната, а религиозните малцинства включват: православни (4,4%), мюсюлмани (1,5%) и протестанти (0,3%). Хърватската Конституция гарантира свобода и равенство на религиозните общности, но дава привилегии на Католическата църква в образованието, осигурява й държавни субсидии. В нормативен план новите изповедания са изправени пред трудна процедура по легализиране.
Католическата църква в Полша е национална институция, която е давала упование във вековете, когато Полша е поставена под властта на Швеция, Австрия, Прусия, Германия и Русия. В годините на комунистическия режим тя не губи своя авторитет и оглавява съпротивата от позициите на антисъветизъм и дълбок патриотизъм. Фактор за нейната популярност има папа Йоан Павел ІІ, през чието управление се говори за полско религиозно възраждане. След 1989 г. Полша се нарежда сред страните в света с най-високо ниво на религиозност: 94% от населението се самоопределя като вярващо, а 52% декларират, че поне веднъж седмично посещават богослужения. Маргинални групи са православните (1%), протестантите и Свидетелите на Йехова.Съвременната полска Конституция гарантира свободата на съвестта и религията. Тъй като некатолиците в страната са твърде малко на брой, не са отбелязани сериозни нарушения на религиозните права.