3.1. Индуизъм е приетия в европейска среда термин, с който се обозначават комплекси от традиционните вярвания, религиозни идеи, култови практики на индийците. Една от най-старите религии, с много последователи в световен мащаб, но няма единна религиозна общност с еднакви догматични принципи. Трудно е да се обобщи индуисткото богословие, тъй като различните школи съдържат елементи от почти всяка богословска система. Открояват се: монистичен – съществува само едно нещо; школата на Санкара; пантеистичен – едно божествено, затова Бог е идентичен със света; Брахманизъм; теистичен – само един Бог, различен от творението; Бхакти индуизъм. Централен в пантеона на късния индуизъм е тройчния образ на: Брахма, Вишну, Шива. Тримурти може да се почита като се разделят функциите му: Брахма и съзидателното начало, Вишну – съхраняващо начало, а Шива е рушително и възобновяващо начало. Индийците се стремят закономерното и моралното да се впишат в цялотоз, за да са в единение с общността. Основна догма в индуизма е разбирането за кармата – вярва se в прераждането. (Виж цит № 1) Основополагаща книга, в която се разкриват религиозни нагласи на съвременните индуисти е Бахагавадгита. Бхакти е най-съществен компонент в религиозния светоглед на съвременния индуист позволява пълнокръвно и равнопоставено участие в религиозните действия на всички, независимо от кастовия им произход. Формирането на стойностите в обществото са свързани със съсловия в санскритската традиция, е именно сферата на дейност, която е отредена за всяко от четирите основни съсловия. (Виж цит № 2). Един най-важните принципи в индуизма е за не насилие спрямо други живи същества. Tе признават три възможни пътя за спасение чрез различни видове йога. (Виж цит № 3). В индуизма отсъства църковна общност, институция, управа и клир. (Виж цит № 4). Предмет на култ са и животни (особено кравата), растения, свещената река Ганг. Празничната обредност също заслужава внимание. (Виж цит № 5). В индуизма общностите са много и няма единна догматика. Tрадиционната и националната религия e на живеещите в Индия, но се разпрострява и в Непал, Пакистан, Бангладеш; на индонезийския остров Бали; в Шри Ланка, Афганистан, Индонезия, както и в районите на югоизточна Азия.
3.2. Джаинизъм е традиционна религиозната и философска система, която проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие. Възниква през VI век пр. н.е. и има оригинален принос в индийското религиозно мислене, по е близък до Индуизма и Будизма. За неин основател се смята Махавира Джина, но според ортодоксалната традиция на Джайнизма, той е само последният велик учител. Той популяризира принципа да не се навреди, на себе си и на всички живи същества във физическите, умствените, емоционалните и моралните равнини и на тази основа създава етическо учение за миряни и монаси. Разработва своята философия за седемте истини, с който преминаващия на другия брод има възможност да стане съвършен. (Виж цит № 1). В догматиката на учението се отхвърля идеята за Бога, като творец, утвърждава, че светът е пълен с печал, приема теорията за кармата и трансмиграцията на душата. Изгражда се представата за две несъздадени, вечно-съществуващи категории: неживо, недействено начало, което е противопоставено на живота, активността, движението и действието. (Виж цит № 2). Джайнистите създават своя наука за: кармата, поведението на човека и за вселената. Нравственият идеал се постига много трудно само и единствено от аскет, затова и общината, създадена от Махавира, се разделя на монаси и миряни. За всичките му привърженици са задължителни трите основни принципа: „Три съкровища”: (Виж цит № 3). Джайнизмът има различни ритуали и церемонии, които наподобяват тези, организирани от индусите. (Виж цит № 4). Последователите на джаиназма са близо седем милиона. В северната част на Индия, има и във Великобритания. Организирана е мисионерска дейност за разпространението на религията по света.
3.3. Сикхизмът е една от националните религии на Индия, която възниква в началото на ХVІ в. въз основата на синтез между Индуизъм и Ислям. (Виж цит № 1). Във вероучението на Сикхизма, Бог се възприема като вечен, без форма и образ. Истински учител, който не може да се види с физическите очи. Сикхите вярват, че всичко което съществува е по Божията воля. Бог е абстрактен, вездесъщ и трябва да се види от вътрешното око със сърцето на човек. Много важна роля има учителя, защото е гласа на Бог и с неговите напътствия се стига до спасение. (Виж цит № 2). Крайната цел на Сикхизма е да достигне Сахадж, пълен баланс – Божието желание и човешките дела са в пълна хармония. Уникалната особеност на Сикхизма е поклон и преклонение пред свещената книга Гуру Грантх Сахиб, като Жив Учител. Гуру Нанак проповядва, че сикхите следва да балансират работата, поклонението и милосърдието, а също трябва и да защитава правата на всички човешки същества. (Виж цит № 3) Основният метод за връзка с Бога е сричката Нам, което напомня за божественото. (Виж цит № 4) В сикхизма влиянието на егото, гневът, алчността, привързаността и страстта са известни като Петимата крадци (Five Thieves). Те се смятат за особено разсейващи и вредни. (Виж цит № 5). Гуру Нанак твърди, че поклонения и аскетизъм са ненужни ритуали. Препоръчва се запаметяване и пеене на песни още от сутринта. В семейните обичаи се включват както четене на пасажи от Писанието, така и посещаване на мястото на богослужение – Гурдвара. Сикхите имат празниците свързани с чествания по повод събитие от живота на гурутата, както и обредност за встъпване в общността, сватбени церемонни, погребения. Забележителен е празника Вайсаки – жизнерадостен и колоритен по подобие на съответния индуистки празник. Сикхизамът има около двадесет и седем милиона последователи. Петата по големина религия в света, повечето от тях живеят в Пенджаб, някои в съседния щат Хараяна. Общини има и във Великобритания, Канада, САЩ, Източна и Южна Африка, Австралия и др.