1.1. Определението за религия се свързва със стремежа на човечеството да се доближи до своя Създател. От самото творческо начало у всеки е заложена потребност за утвърждаване на нравствено-ценностна система и стремеж към безсмъртие. Има различни определения на понятието религия, които се облягат на емпирични, емоционални, интуитивни, оценъчни и етични фактори. (Виж цит № 1) Много учени и мислители я обясняват от различни изходни позиции. (Виж цит № 2) Често се тълкува и спрямо етимологичната същност на понятиета. (Виж цит № 3) Религиозният феномен може да се описва и чувства, но не и да се обяснява. Той се открива с религиозния опит. (Виж цит № 4) Религията е самостоятелна проява на човешкия дух и в нея се откриват три основни компонента: вероучение (догматика), нравоучение (етика) и култ (богослужение). В религиозното съзнание на човека се наблюдава: вяра в съществуването на Бог, убеденост във възможностите на Бог, култ или вътрешно съгласувана система от ритуални действия и поведения на човека, преживявания, които се пораждат в религиозния опит, религиозни представи за връзката между божествената сфера и света и т. н. (Виж цит № 5)
1.2. Религиозният светоглед на човека се проявява, когато признае съществуването на Бог и тогава се променя отношението му към себе си и към околните. Теоретичните познания са свързани и с конкретни науки (Виж Речник). Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за вродена религиозност. Първоначалното отношение на човека към религията не е зависимо от това дали той участва или не във видимите форми на култа на дадена религия. Религиозното преживяване е цялостно човешко преобразяване и то се изяснява от логическа, психологическа, етическа и др. гледни точки. (Виж цит № 6). В научен план религиозната потребност се осъзнава като метафизическа. Почти всеки човек се нуждае от представа за света въз основа на определено свръхестествено начало, най-често висше духовно Същество, което се нарича Бог.
1.3. Всеобщността на религията се възприема като фактологическа реалност. Всички народи, населяващи земята имат свои религиозни вярвания, молитви, храмове и жертвоприношения. Всеобща е потребността на човека от богопочитание изразено по различен начин. Не е известно по света да има общества и народи без религия. (Виж цит № 7). Могат да се приведат много примери за свидетелства на учени, който вярват в Бог. Това е обичайно и присъщото свойство на човешката душа. Затова и всички народи изповядват свои вярвания в съществуването на Всевишния. Религията е като духовен съюз между човека и божеството. Наличието на атеистични общности са редки изключения. (Виж цит № 8).
1.4. Хипотезите за произхода на религията са свързани с изследвания на учени, които се опитват да обяснят произхода на религиозните възгледи. Установява се МИТОЛОГИЧНАТА теория, която е известна от XIX в. и е в резултат античната гръцка и римска митология. На основата на вярванията на древните германи, келти, индийци, индуси, славяни и др. Приказките на Братя Грим, Вилхем Шварц и др. където се обожествяват космически тела и природни явления, към който се създава култ и води до появата на религия. С подобен възглед са и американски и африкански народи, както и хората в Австралия и Океания. Английският антрополог Едуард Тейлър и философът Хербърт Спенсър създават АНИМИСТИЧНАТА теория, в чиято основа са вярванията на първобитните хора, че душите на мъртвите им предци са около тях и ги закрилят. Подобен е култа на Задушница. Тези представи са свързани и със спиритизма. В последно време има доста научни твърдения, че религията произхожда от МАГИЯТА. (Виж цит № 9). Това се явава своеобразен култ към ритуални практики, свързани с анимистичните представи. ФЕТИШСТКАТА концепция се гради върху разбирането, че религията произхожда от вярата в амулетите и талисманите. В ТОТЕМИСТИЧНАТА теория, идеята за божественото идва от езика на северноамериканското племе оджибва и се отнася до определено животното (растение, природния феномен и пр.), в което даден клан въплъщава вярванията си и на което отдава специална почит. При НАТУРАЛИСТИЧНАТА теория произходът на религията се обяснява с въздействието на природата върху човека. (Виж цит № 10). Последователите виждат като причина за възникването на религията липсата на логично обяснение на първобитните хора за природните явления. Римският учен Варон създава ПОЛИТИКО-СОЦИАЛНАТА хипотеза и вижда в религията желанието на владетелите да оправдаят властта си, твърдейки, че тя им е дадена от Бога. Други изследователи смятат за АСТРАЛНИ корените на всички религии. Откриват ги в обсипаното със звезди небе, където блести и слънцето и луната.
1.5. Класификацията на религиите е свързана с две основни групи: морфологични (според установеност на формата на религиите) и генеологични (се определят се от еволюцията на религията и преминаването и в различни форми). Морфологична типология се отнася до монотеистични религии; откровени и естествени религии; световни и национални религии. Монотеистични са религиите, в които се признава съществуването на един Бог и Той е обект на почитание – християнство, юдаизъм и ислям. Политеистични са религиите, в които хората вярват в много богове и ги почитат – античната гръцка и римски религии; религиите на Шумер и Вавилон; древните религии на траки, прабългари, германи, келти, славяни, маи, ацтеки и др. Междинни религии са тези в които има и двата елемента – зороастризъм, сикхизмът, хиндуизма. Откровенни и естествени религии са в зависимост от това дали се основават или не на свъръхестествено откровение – писаното откровено Божие Слово. Световните религии са три: Будизъм, Християнство и Ислям, защото в действителност, те са най-широко разпространени. Религиите, назовавани с термина национални, са свързани с определена идентичност, консолидираща вярващите като нация. Генеологична типология на религиите има в основата си разбирането за еволюция, която се взема за отправна точка. (Виж цит № 11).
- Естествена религия на непосредствеността:
1.1. Магизъм – религия на раздвояването на създаването в себе си:
1.2. Китайска религия – религия на мярката;
1.3. Индуизъм – религия на фантазията;
1.4. Будизъм – религия на битието в самото себе си.
- Естествена религия на стадия на преход към религията на свободата:
2.1. Зороастризъм – религия на доброто и светлината;
2.2. Сирийска, финикийска – религия на страданието;
2.3. Египетска – религия на загадката.
- Религия на духовната индивидуалност
3.1. Юдаизъм – религия на възвишеното;
3.2. Антична гръцка – религия на красотата;
3.3. Антична римска – религия на разсъдъка и целеустременосттта.
- Абсолютна религия на любовта – християнство.
Религията се свързва с появата и разрушаването на различни култури, както и многообразие от цивилизации. Тя сближава и отчуждава хората помежду им, защото е част от духовните потребности на човека. (Виж цит № 12).