Възникнала като погранично тюркско княжество на север от западен Анадол, разширила границите си на три континента и получила името си от основателя си Осман Гази, османската държава е най-дълготрайната в тюрко – ислямския свят (1300 – 1922). Управленията на Селим I (1512-1520), Сюлейман I (1520-1560) и Селим II (1566-1574) бележат апогея на османската експанзия както в Централна Европа и на Балканите, така и в Средиземноморието и Близкия изток. През по-голямата част на XVII век османската власт претърпяла значителен упадък, който оставил горчиви спомен в паметта на покорените народи и ценни поуки за съвременото поколение. Танзиматските реформи, започнали през XIX век представят нов път на развитие на османската държава, която ще престане да съществува след Първата световна война, но именно на основата на нейните институции ще бъде изградена съвременна Турция.
