Участници: Броят на участниците е неограничен. Упражнението е най-подходящо за мултикултурни групи.
Указания:
Първа фаза: Преподавателят раздава на всички лист с текст на приказки. С помощта на седем цветни листчета се определят групите. Всяка група работи по своята приказка и аналитично разсъждава. С помощта на преподавателя от групата се избират ръководител, секретар и говорител – времетраене 5 минути.
Втора фаза: Участниците трябва посочат за коя световна религия се отнася приказния сюжет и есеистично да я коментират. Ръководителят наблюдава изпълнението на задачата и помага в работата. Говорителят обобщава по подходящ начин резултатите от съвместната работа на групата и я представя пред останалите. – времетраене 15 минути.
Трета фаза: Преподавателят дава оценка на дискусията – времетраене 5 минути.
РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРИКАЗКИ
- ЗА КАКВО СА БОЛЕСТИТЕ Събрал Аллах всички хора и започнал да ги наказва за прегрешения. Най-голямото наказание се паднало на лекаря. Той се възмутил: – Защо? Аз съм лекар и цял живот съм се старал да избавя хората от техните страдания! А Аллах му отговорил: – Защото аз изпращам болестите на хората за техните прегрешения, за да ги поуча, а ти им пречиш да осъзнаят това.
- МОНАХЪТ И ДЯВОЛА Живял монах, който бил много набожен и един път дяволът се заял с него: „Хайде да се хванем на бас, че аз ще вляза в твоята килия и ще те изкуша.” Монахът отговорил: „Няма никога да те пусна.” Един ден монахът отворил вратата на килията си и видял на прага гълъб със счупено крило. Когато го занесъл в килията си, се превърнал: „Ето, видя ли, аз спечелих баса. Сега си избери наказание. Имаш три варианта: да се напиеш; да прелюбодействаш; да убиеш човек”. Замислил се монахът. Ако убие човек, ще погуби две души. Ако прелюбодейства – също. А ако се напие, ще погуби само себе си. Решил да се напие. Но, тогава му се приискало жена – прелюбодействал, а когато влязъл съпругът, в пиянска свада го убил. Така малкият на пръв поглед грях се превърнал в голяма трагедия.
- КРЪСТЪТ Млад мъж бил в края на силите си и не виждал изход, взел да се моли. „Боже, не мога да продължа – казал той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.” Бог отговорил: „Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът бил изпълнен с облекчение и казал: „Благодаря Ти, Боже.” След това влязъл в стаята и вядал много кръстове – някои толкова големи, че върховете им не се виждали. Тогава забелязал малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепнал той. Бог му отговорил: „Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”
- ОТГОВОРЪТ НА БУДА Попитали Буда за целта на човешкото съществуване: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”. Веднъж при него дошли пет брахмана, помолили го да разреши спорът им. Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв пътят към Него.” Вторият рекъл: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!” Това твърдели и петимата. Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?” „Не, в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!” „Тогава опитайте първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”
- ПРОПОВЯДВАНЕ Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път. Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. – Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. – Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето поведение и отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние проведохме сутрешната си проповед.
- БОЖИЯТА ПОМОЩ В едно село завалял пороен дъжд. Хората бягали изплашени от наводнението. Един от тях – много религиозен, се покачил на високо дърво и започнал да се моли на Бог, с надежда, че ще го спаси. Минали хора и го поканили да тръгне с тях. Други съселяни с каруца, го повикали да откарат. Дошли хора с кола и те го молили, а той все отказвал. Качвал се по-нагоре по дървото и призовавал Бога. Бил убеден, че Господ ще го спаси. Водата достигнала върховете на дървото и вярващият се удавил. Душата му се възнесла към небето: – Боже, не чу ли молитвите ми, защо не ме спаси? – Глупави човече, чух молитвите ти и три пъти ти изпращах хора, които да ти помогнат в бедата и да те спасят от наводнението. Ти защо не разбра, че аз съм ги изпратил? Вярата ти в Бог, дали е вяра в любовта към човека? Ти на колко човека помогна в живота си, или времето ти “изтече” в молитви към мен.
- ТИ БОГ ЛИ СИ? Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце стояло пред витрината на скъп магазин. Детето било без обувки и с дрипи. Една млада жена, го забелязала, поканила го със себе си в магазина. Вътре му купила нови обувки и цял комплект топли дрехи. На улицата жената се обърна към детето със следните думи: – Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника. Момченцето вдигнало глава към нея и попита: – Госпожо, ти Бог ли си? Тя му се усмихна и отвърна: – Не, аз съм само едно от неговите деца. Момченцето се замислило и рекло: – Знаех си, че сте роднини.